Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (50)

50.

Понеделник, 2 март

Зъба се прибра в хотелската си стая малко след един, уморен и ядосан. Ядосан на дъжда, на проклетия студ, на това, че се е провалил с търсенето. И от треската, която се беше забила в пръста му, докато заковаваше отново прозореца.

Поръча на румсървиса стек и пържени картофи, кафе и бутилка „Мейкърс Марк“ и застана до прозореца загледан надолу към светлините на крайбрежната улица и тъмните води на Ламанша отвъд нея.

Докато чакаше храната и напитките, реши да се върне в къщата на Джоди Бентли и да претърси всеки квадратен сантиметър. Флашката можеше да е навсякъде. Разбира се, имаше вероятност кучката да я е взела със себе. Беше претърсвал много домове и офиси. Знаеше всички места, на които хората криеха разни неща, като си мислеха, че са хитри — фалшиви книги, шкафчета в банята, чекмеджета за чорапи, кухненски рафтове, празни контейнери, под паркета. Обикновено, когато имаше нещо скрито, оставаха следи.

Можеш да видиш малка драскотина по паркета от пъхнатата отвертка. Книгите не са прибрани докрай. Дрехите са подредени малко по-прилежно от обичайното.

Но тази нощ не беше открил нищо. Абсолютно нищичко.

След като донесоха поръчката му, Зъба сложи на вратата табелката „Моля, не безпокойте“, качи се на масата и сложи лепенка на детектора на дим.

Слезе, сипа си голямо уиски, използва чинийката на кафето за пепелник, запали „Лъки Страйк“, отвори лаптопа и потърси в Гугъл „Органза“, като добави „круизен кораб“.

Секунди по-късно на екрана се появи снимка на лъскав бял лайнер с един-единствен правоъгълен комин.

Въведе „График, март“.

Корабът беше отплавал вчера от Дубай за Мумбай, Индия, където щеше да пристигне след три дни. Графикът продължаваше месеци — корабът щеше да плава до Кейптаун, после нагоре покрай западния бряг на Африка, през остров Възнесение и към Рио де Жанейро. Околосветско плаване.

Но нямаше начин Джоди Бентли да остане през цялото това време.

Погледна различните етапи на пътуването. Ако тя слезеше в Мумбай, можеше да се прибере у дома след четири дни. Ако слезеше в Гоа, щеше да се върне най-малко след шест. Изглежда Зъба трябваше да си намери занимания поне за четири дни в тази ледена влажна дупка. Четири дни за повторно претърсване на къщата, ако изобщо имаше смисъл.

Насочи вниманието си към храната, чийто аромат изпълваше стаята. Прииска му се да си е у дома на слънце, на лодката си с Йосарян, пуснал мрежите след себе си, на лов за здравословна храна за двамата.

Пресуши чашата си, напълни я и запали нова цигара. На стената имаше предупреждение, че глобата за пушене в стаята е 250 паунда.

Докато пушеше, в главата му се оформи план. Обърна се отново към лаптопа.