Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (55)

55.

Понеделник, 2 март

Зъба се върна в хотела си малко след единайсет, след като бе извървял пеша няколкото километра до и от Родийн Кресънт. Беше разговарял с двамата строители, които бяха поляци и имаха проблем с английския. Обясни им, че е частен детектив, работещ за компания за автомобилни застраховки, и са му дали името на обитателката на къщата Джоди Бентли като свидетел на катастрофа. Но не успя да изкопчи много от тях.

Поляците работеха за лондонска компания за управление на недвижими имоти, наета от собственика на къщата, и в момента монтираха нови улуци. Имало влизане с взлом миналата седмица, поради което трябвало да заковат прозореца, през който проникнал обирджията. Изглеждаха радостни, че прозорецът е закрит — и двамата не понасяли влечуги. Видели жената — тя ги помолила да заковат прозореца, но не можеха да му кажат нищо за нея, нито кога се очаква да се върне.

Изглежда имаше само един начин да разбере — като наблюдава къщата, докато обитателката й не се прибере. Колкото и време да отнемеше. Зъба нямаше нищо против.

Навремето като снайперист му се беше случило да кисне три седмици в черупката на една сграда, в убийствена жега, постоянно гладен и жаден, посещаван единствено от скорпиони, паяци и някоя случайна любопитна змия, докато чакаше мишената му да се появи на мерника му. Алените пръски, които изригнаха от главата на врага, когато най-сетне дръпна спусъка, бяха достойна награда за търпението му.

В сравнение с това седенето в колата под наем щеше да е направо лукс, независимо колко дълго ще му се наложи да чака Джоди Бентли.