Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (36)

36.

Неделя, 1 март

Шелби беше прекарал в леглото цялата събота, като повръщаше непрекъснато и от време на време от носа му течеше кръв. Повърна още няколко пъти през нощта. Събуди се гроги и видя загрижената Анджи да стои до леглото, облечена и с чаша тъмнокафява течност в ръка.

— Как се чувстваш, любов моя? — попита тя.

Виеше му се свят и имаше чувството, че отново ще му прилошее. Гърлото му гореше от киселия стомашен сок — единственото, което успя да избълва няколко часа по-рано.

— Колко е часът?

— Десет и половина. Днес е шейсетият рожден ден на мама, нали помниш?

— Ърр.

— Как се чувстваш? Искаш ли да дойдеш?

Родителите й живееха в Уотърфорд. На два-два и половина часа път. Нямаше начин да издържи подобно нещо. Нито убийствено тъпата й майка, която и без това не го харесваше. Той бавно поклати глава. Имаше чувството, че е на въртележка.

— Ще трябва да тръгвам. Опитай да пийнеш малко. — Тя му подаде чашата.

— Какво е това?

— Кока-кола. Отгазирах я. Захарта ще ти подейства добре. Трябва да поемеш нещо, трябват ти електролити. Снощи нищо не хапна. От това ще се почувстваш по-добре.

Тя му помогна да седне и се загледа странно в лицето му.

— Какво? — попита той.

— Мястото, на което се поряза в петък. Отново кърви.

— Не може да бъде.

— Сигурно си го разчоплил. Сега ще ти донеса лепенка. Първо изпий това. — Тя тикна чашата в ръцете му и я надигна към устните.

Той отпи глътка и направи гримаса.

— Гадост.

— Повярвай ми — рече тя. — Ще ти стане по-добре. Пипнал си някакъв стомашен вирус, има ги много в момента.

— Дано не съм ти го предал.

— Аз съм добре — каза тя. — Приготвила съм ти още две чаши. Опитай да ги изпиеш през няколко часа, наистина ще се почувстваш по-добре.

— От кока-кола?

— Повярвай ми. Първоначално е била създадена за стомашни болки.

— Майтапиш се.

Анджи поклати глава.

— Отначало е била лекарство, после хората започнали да харесват вкуса. Винаги я пия, когато ми е зле.

Той отпи със съмнение още глътка, като се чудеше дали ще успее да я задържи, и след няколко секунди си даде сметка, че гаденето му наистина намалява.

— Хайде, пийни още малко. За мен.

Той отпи по-голяма глътка. После още една.

— Благодаря, сестро.

Тя го целуна по челото.

— Не ходи на работа довечера. Ако ми дадеш телефона им, ще им звънна и ще им кажа, че си се разболял.

— Не — поклати глава той. — Аз… зависи как съм. Ще остана в леглото и ще видя как ще се чувствам по-късно. Не мога отново да пропускам смяна.

— Аз ще говоря с тях, ще им кажа, че си зле.

Той отпи още от кока-колата.

— От това ми става по-добре. Ако следобед не съм се оправил, ще викна лекар.

— Обади ми се, ако не се почувстваш по-добре, и ще се върна по-рано.

— Ти си ангел.

Тя се ухили и го целуна отново.

— Знам.

— Кучка.

— А, значи наистина си по-добре?

— Върни се колкото се може по-скоро. Имам чувството, че може да стана доста похотлив.

— Карай в същия дух! — Тя му махна за довиждане и излезе от спалнята. Секунди по-късно нахълта обратно с лепенката и му я даде. — Извинявай, едва не забравих!

Веднага щом тя излезе, Шелби отметна завивката. Беше бинтовал глезена си и ако Анджи го попита, щеше да й каже, че се е порязал, като се е препънал на някакви щайги на работа.

Внимателно свали краката си на пода, наведе се и махна превръзката.

И зяпна шокиран.

Кожата около ухапаното място беше подута, черна и жълта и през нея се процеждаше кръв.

Затова ли се чувстваше толкова зле? Реакция от ухапването на змията? Каква е била онази твар?

Попи раната със салфетка, намери някакъв антисептичен крем в аптечката в банята, намаза мястото и смени превръзката. Когато приключи, отвори лаптопа и започна да търси информация за змии. Помнеше само, че онази беше кафява с черна шарка. Имаше десетки и десетки различни видове и типове змии. Взираше се в изображенията, без да разпознае нищо. Беше видял гадината само за миг, на светлината на фенерчето.

Реши, че ако е била наистина отровна, вече да е мъртъв. Нали отровните змии убиваха за часове? А вече бяха минали пет дни. Може би раната се е инфектирала и организмът му реагира на това?

Щеше да види как ще се чувства по-късно.