Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (122)

122.

Понеделник, 16 март

Почти веднага след като приключи разговора с Том Хейнс, Грейс получи имейл от Мишел Уебсдейл с потвърждение на токсикологичния доклад от Гоа. Роули Кармайкъл определено бе умрял от отровата на пясъчна усойница.

По обед Рой получи последното парче от пъзела.

Вчера, веднага след като бе излязъл от стаята за разпити, той бе прибрал медальона на Джоди със змийския зъб в пликче за веществени доказателства и се бе свързал с патолога д-р Колин Дънктън от Вътрешното министерство, който бе специалист в интерпретирането на рани и оръжия.

Беше му обяснил по телефона какво иска и патологът се бе съгласил да дойде в моргата в Брайтън. Освен това беше обяснил на Уебсдейл какви са плановете му.

Канеше се да се обади в моргата да види докъде е стигнал д-р Дънктън, когато телефонът му иззвъня отново.

— Старши детектив, мисля, че имам добрите новини, на които се надявахте. Направих микроскопски оглед на раната на десния глезен на Роули Кармайкъл, за която се смята, че е причинена от змия — от пясъчна усойница, ако не се лъжа?

— Точно така.

— Мога да ви кажа, че раната не е от обикновено ухапване и със сигурност мога да заявя, че е причинена от веществено доказателство RG4, което ми представи един от хората ви днес сутринта. При огледа на зъба успях да открия следи — различни неравности по повърхността и върха на зъба, които са идентични с неравностите на раната. По мое мнение следата по крака е причинена от този зъб. Освен това уредих той да бъде проучен лабораторно, тъй като смятам, че по него могат да се открият следи от панталона на покойния. Той у вас ли е?

— Благодаря, чудесна новина! Ще се опитам да намеря панталона.

— Както винаги, ще ви представя пълен доклад за откритото. Но преди това мога да ви пратя имейл с кратко описание, което да използвате веднага.

Веднага щом приключи разговора, Рой Грейс съобщи новината на шефа си Пю, след което инструктира Норман Потинг да подготви обвинение в убийство срещу Джоди Кармайкъл.

Доброто му настроение се запази през целия ден. Прибра се у дома по-рано от обичайното, малко след 17:30, с чудесен букет азиатски лилии за Клио.

Дори Ноа сякаш усети настроението му и спа спокойно през по-голямата част от нощта. Рой обаче почти не мигна от адреналина и мислеше за невероятния обрат от последния ден. С откриването на епруветката от Норман Потинг и установяването на съдържанието й и с категоричното установяване, че змийският зъб от медальона е причинил раната на крака на Кармайкъл, вече разполагаха с доказателства срещу кучката. Наемният убиец Зъба, чието изчезване го бе тормозило отдавна, сега се намираше под полицейска охрана. Ако оцелееше, почти със сигурност щеше да остане с увреден мозък. Утре екипът по екстрадиране, който беше заминал за Франция днес следобед, щеше да върне Крисп и той щеше да бъде изправен пред категоричните доказателства срещу него.

А малко преди да си тръгне от работа, получи обаждане от Пат Ланиган, който беше почти в екстаз. Съдържанието на флашката, намерена у Зъба, се оказало истинска бомба. В нея имало имена и връзки, за чието откриване отделът за борба с мафията на Нюйоркската полиция бе работил дълго време без особени успехи.

Грейс го беше помолил да му направи услуга и да прати благодарствен имейл на онзи задник Пю.

— Дадено, приятел, веднага! — бе отвърнал Ланиган.

Успя да потъне в сън без сънища един час преди будилникът да звънне.

Клио не помръдна, но той отново бе буден. Отиде в стаята на Ноа и без да събужда сина си, седна в люлеещия се стол до креватчето му, където го кърмеше Клио, и се замисли за предстоящия ден. И за седмиците и месеците бумащина, които го очакваха, за да може да повдигне успешни обвинения срещу Крисп, Джоди и Зъба. На всичкото отгоре в съда влизаха и по-ранни случаи. Очакваха го месеци писане, мрачно си помисли той, преди отново да се заеме с истинска детективска работа.

Върна се тихо в спалнята, изми зъбите си, облече спортния екип, слезе долу, взе ремъка на Хъмфри и го изведе навън в ситния дъжд.

Четиридесет и пет минути по-късно, ободрен от кроса и душа, той се облече и слезе долу да направи чай за Клио и да нахрани Хъмфри. Влезе в кухнята, запали лампата и каза обичайното „Добро утро, Марлон!“ на златната рибка. После погледна аквариума на плота и сърцето му се сви.

— Не!

Изтича до него и надникна. Златната рибка се носеше безжизнено на повърхността.

— Марлон! Марлон!

Бръкна в студената вода и извади рибката.

— Марлон. Хей, друже. Хей!

Водата изтече между пръстите му, а малката рибка остана да лежи в дланта му неподвижна и с изцъклени очи.

— Друже! Хей, приятел? — Той духна към създанието, но то така и не помръдна. — Хей, събуди се!

Пусна го внимателно обратно в аквариума.

— Хайде, приятел, плувай! Хайде!

Мобилният му телефон иззвъня.

— Рой Грейс — отвърна той.

Беше Марсел. Гласът му звучеше мрачно.

— Рой, съжалявам, че се обаждам толкова рано.

— Няма нищо, станал съм.

— Реших, че трябва да знаеш. Боя се, че новината не е добра. Току-що ми се обадиха от клиниката. Санди била открита мъртва в стаята си около четири сутринта.

— Мъртва? — Подът сякаш пропадна под краката му, все едно се намираше в бързо спускащ се асансьор. — Мъртва? — повтори той.

— Съжалявам, че трябва да ти съобщя тъжната новина.

— Как… тоест какво е станало?

Германският детектив се поколеба.

— Извинявай, ако това ще те разстрои. Била е намерена от медицинска сестра. Отидох в болницата, за да видя лично. Обесила се е на шнура на лампата.

— Господи — промълви Рой. Подът продължаваше да пропада и сякаш цялата кухня се люлееше. Той се хвана с една ръка за дъбовата маса, за да запази равновесие. — Господи, Марсел, това е ужасно. Благодаря… благодаря, че ми каза.

— Рой, имам още нещо за теб. Санди… синът й се казва Бруно, нали?

— Бруно. Да, Бруно — замаяно отвърна той.

— Санди е оставила писмо на шкафчето си. Беше запечатано, но на плика пишеше: „Да се отвори след смъртта ми“.

Грейс не каза нищо. Кулен продължи:

— Току-що го отворих. Вътре са резултатите от ДНК изследване на Бруно, които потвърждават, че според пробите от него, от теб и от Санди, ти си бащата. Има и писмо до теб, написано с нейния почерк. Искаш ли да ти го прочета? Мога и да ти го пратя на личния ти адрес.

Горе Ноа се разплака.

— Да — каза Грейс. — Моля те, сканирай го и ми го прати. Ще ти се обадя по-късно сутринта.

— Ще го получиш след няколко минути.

Рой седна безрадостно на масата и се загледа в аквариума, като мислено подканяше Марлон да се раздвижи. Но рибката оставаше неподвижна. Погледна телефона си. Секунди по-късно пристигна имейлът от Кулен.

Отвори приложения файл и погледна думите, изписани с познатия почерк на Санди. Не беше спретнат като преди, но въпреки това си оставаше четлив. И несъмнено бе нейният.

Скъпи Рой,

Ако четеш това, значи вече знаеш, че съм си отишла. Къде, а? Разговаряхме за това, нали? Всички онези дълги дискусии дали просто потъваме в мрак и забрава, или нещо друго. Изглежда скоро ще разбера. Или пък не.

Зная, че дойде да ме видиш, за да получиш отговори. Ще се опитам да ти ги дам с това писмо. Забърках голяма каша, няма спор, но не те виня за нищо и не искам и ти да го правиш. Но внезапната ти поява отново в живота ми беше твърде много за мен. Досега бях щастлива в анонимността си. А сега ми се стоварват куп неприятности. Всички хора, на които трябва да обяснявам — родители, приятели, власти… просто не мога да го понеса, целия този срам. Не зная как да започна и накъде да продължа. Определено не те исках отново в живота си. Не мисля, че мога да се изправя пред каквото и да било, просто ми идва прекалено. Сякаш съм живяла последното десетилетие в пашкул, в някакъв огромен мехур, който изведнъж се спука. Всички правим избор в живота си, постоянно, всеки ден, и понякога изборите ни са правилни, а друг път погрешни. Постъпих лошо, като те напуснах по този начин, но тогава не исках бъдеще с мъж, женен за работата си. Не исках да бъда част от онзи триъгълник. Открих, че съм бременна, и трябваше да решавам бързо. Можех да остана и да се окажа вързана от детето с теб — поне за известно време. Можех да направя и аборт. Но тази възможност не ми харесваше след всички дългогодишни опити да забременея, след терапиите срещу безплодие, които изтърпяхме. Беше ме страх, че биологичният ми часовник тиктака — знам, че е глупаво, защото бях все още млада, но се страхувах, че ако направя аборт, може и да не получа втори шанс. Така че другата възможност бе да се махна, без ти дори да знаеш, че очаквам детето ни.

Честно казано, не разбирам какво ставаше в ума ми тогава. Знаеш, че никога не съм била доволна, че си постоянно на работа. Мисля, че стана на трийсетия ти рожден ден, когато смятахме да си направим чудесна романтична вечеря, а ти се обади за пореден път да кажеш, че работиш по случай и ще закъснееш. Нещо се пречупи в мен и избягах — бях го планирала от известно време, стоях на чертата и се чудех дали ще имам смелостта да го направя наистина. Просто така. Не очаквам да ми простиш. Но се надявам, че това по-долу ще облекчи болката ти, а няма да я засили.

Трябва да знаеш, че не бях светица, не бях добрият човек, за какъвто си ме смятал винаги. Може да те заболи, но трябва да знаеш, че невинаги съм ти била вярна — случвало ми се е да преспивам с други. Не се извинявам, нито ще назова имена. Години наред бях в мрака. Много преди да се запознаем. Мислех си, че да съм с такъв силен и стабилен мъж ще ми помогне, че ще бъдеш моята скала. Но не се получи. Криех неща от теб — като лекарството, което вземах срещу безпокойство. Ти така и не разбра, че от доста време бях пристрастена към валиума — успях да го скрия от теб. Криех много неща от теб. Не съм приятен човек, никога не съм била. Просто съм пълна каша. Депресията ми се задълбочава. Един тип, с когото излизах преди известно време, ме забърка с наркотиците и в продължение на две години или повече, не помня точно, бях пристрастена към хероина. Опитах се да се изчистя, ако не за друго, то поне заради Бруно. Имаше толкова неща, които исках да ти кажа и да те питам, когато дойде тук. Не зная защо не го направих. Бях така шокирана да те видя, че изобщо не бях на себе си. И тогава разбрах, че не мога да видя никакво бъдеще. Че лицето ми ще остане завинаги в белези. Имам двигателни проблеми — току-що неврохирургът ми каза, че главата ми се е ударила в земята под лош ъгъл, под възможно най-лошия възможен, и че сивото ми вещество е станало на каша в кутията, която би трябвало да го предпазва. Но хей, започнах да дрънкам.

Никога не съм искала да те срещна отново, но когато те видях с Клио, това ми дойде в повече. Осъзнах, че за мен ти си си отишъл завинаги.

Рой, работата е там, че виждам бъдещето като един дълъг тъмен тунел без край. Няма надежда, няма бъдеще. Особено сега, след като всички знаят истината. Просто не мога да се справя, не искам да продължа. Много хора го преживяват, но аз не съм толкова силна.

Ето, получи го. Отърва се от мен. Моля те само за едно. Знам, че нямам правото да те моля за каквото и да било, но вината не е негова. Затова, моля те, когато си отида, грижи се за сина ни Бруно. Той ме тревожи — ще разбереш какво имам предвид. Не го давай на родителите ми, те никога няма да се справят и това ще бъде ад за него. Оставям ти предостатъчно пари за него, за да платиш за образованието му и да може да започне живота си. Оставям ти и ДНК доказателство, че ти си баща му. Не знаеш, но взех проби от дома ни, когато бях в Брайтън миналата година.

Все още те обичам, макар че за теб едва ли е изглеждало така през всички тези години. Извинявай, но за мен това наистина е краят. Знаеш, че съм страхливка, но може би винаги съм си била такава.

Санди