Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (47)

47.

Неделя, 1 март

Зъба стоеше на дървената платформа на скелето на нивото на първия етаж, когато чу далечното боботене на приближаващ хеликоптер. Малко преди това, заслушан във воя на сирените, той беше чакал скрит в градината, стиснал длетото и чука, които бе открил под градинския навес, в случай че идват към къщата. Но сирените бяха затихнали на известно разстояние оттук.

Явно бяха коли на спешната помощ, реагиращи на някакъв инцидент или катастрофа. Продължи работата си върху прозореца. Някой го беше заковал доста добре и му трябваха цели десет минути, докато махне достатъчно дърво, за да може да надникне в стаята.

Онова, което видя, не му хареса.

Беше много добре оборудвано помещение за влечуги със стъклени вивариуми, лампи, водни помпи и включени към таймери хранилки. Това обясняваше мъртвите гризачи във фризера.

Видя змии, сред които и огромен питон, боа удушвач и някои много по-малки, паяци, жаби, няколко вивариума със скорпиони. Гадни на вид, бежови, с малки щипки. При последната му мисия в Ирак им бяха чели лекция как да разпознават тези гадини. Колкото по-малки са щипките, толкова по-отровно е жилото. А щипките на тези, които виждаше във вивариумите покрай стената, бяха почти невидими.

Джоди Бентли имаше странен вкус за домашни любимци. Коренно различен от неговия. Мразеше всички тези шибаняци. Малко неща го плашеха, но влечугите се справяха успешно.

Котката беше изкарала късмет, че не е прокопала стената. Не знаеше ли поговорката „Любопитството уби котката“?

Виждаше стъклена врата, но зад нея имаше плътна стена и това много засили любопитството му. Как се влиза в стая без вход?

Хеликоптерът приближаваше. Зъба вдигна глава и видя светлините му съвсем близо. За момент се запита дали не е полицейски и дали не търсят него, и се прилепи плътно към стената.