Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Рой Грейс (12)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love You Dead, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 18 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2023 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
sqnka (2023 г.)

Издание:

Автор: Питър Джеймс

Заглавие: Обичам те мъртъв

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: английска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 23.10.2017

Редактор: Евгения Мирева

ISBN: 978-954-655-794-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18451

История

  1. — Добавяне

95.

Четвъртък, 12 март

Малко ексцентричната дама с тежък грим, облечена в палто до прасците, вълнена шапка и старомодни очила, изглеждаше досущ като застаряваща художничка бохем. Тя бавно влезе с леко накуцване през вратата на разположения на ъгъла магазин „Лорънс Арт Съплайс“ на Портланд Роуд в Хоув, като се подпираше на бастун със сребърна дръжка.

Отиде до тезгяха и любезно поиска голяма кутия алуминиева прах и пистолет за горещо лепило. Плати с карта „Америкън Експрес“ на името на г-жа Телма Дарби. Пет минути по-късно излезе с покупките в торба и се насочи към чакащото я такси. Шофьорът й помогна да се качи и й подаде бастуна и торбата, след като се бе настанила.

Както беше инструктиран, той я откара до близкия магазин за аквариуми. Телма отново го помоли да изчака и влезе в магазина. След малко се появи с още две торби, в които имаше четири кутии насищащи с кислород таблетки и замразена бяла мишка.

Качи се обратно в таксито и помоли шофьора да я откара до магазина за водопроводни материали в близкия промишлен център, откъдето купи 45 сантиметра тръба от мека стомана с нарези по краищата. После като предпазна мярка смени такситата и каза на втория шофьор да я закара до магазина за електроматериали на Лъндън Роуд.

Там купи миниатюрно реле „Ардуино“, голямо само един сантиметър, живачен превключвател и няколко флашки. Асистентът зад щанда я изгледа особено, сякаш се чудеше откъде дъртият прилеп изобщо знае за съществуването на подобни неща и какво се прави с тях.

Понесла покупките си, тя излезе навън, зави надясно и тръгна по улицата, като се отби в една аптека за пакет охлаждащ гел и в железарски магазин, от който купи изолиран проводник, изолирбанд и клещи. Спря друго такси и каза на шофьора да я откара до магазин за кухненски принадлежности на Уестърн Роуд, където направи последните си покупки — малки цифрови везни и кафемелачка.

След това каза на шофьора да я откара до хотел „Джърис Ин“ срещу гара „Брайтън“.

Докато вървеше през фоайето към асансьорите, като се подпираше с мрачна решителност на бастуна си, тя очакваше с нетърпение да се захване за работа. Пазаруването й беше приключило стопроцентово успешно, без никакви проблеми.

Тя не си падаше по проблемите.