Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (65)

65.

Петък, 6 март

Малко след дванайсет Рой Грейс, все още погълнат от новините за Санди, седеше в големия кабинет на Касиън Пю и пиеше кафе от порцеланова чаша. Разсеяно забеляза лъжичката в чинийката и си помисли, че тук, в светая светих на централата на полицията, лъжичките едва ли изчезват. Запозна началника си с развитието по екстрадирането на Едуард Крисп от Франция и на операция „Паяк“, разследването на подозрителната смърт на Шелби Стонър.

Или ако трябваше да е по-точен — и за явно раздразнение на шефа си — с липсата на напредък и по двата случая. С малко късмет щеше да има новини от френската полиция след няколко дни, както го бяха уверили. Задачите по операция „Паяк“, които бе дал на екипа си преди три дни, засега почти не даваха резултат. Проверката на движението на Стонър след излизането му от затвора беше разкрила известна информация, но не много.

Записите от КАРН и от останалите 350 охранителни камери в града показваха, че напоследък Стонър неведнъж е посещавал скъпия район Родийн. Посещенията съвпадаха с подадените сигнали за обири в къщи от квартала. Но благодарение на орязания бюджет обирите, освен онези, в които бе застрашен човешки живот, бяха станали престъпления с нисък приоритет. Това направо вбесяваше Грейс. Спокойно можеше да си представи близкото бъдеще, когато човек ще се събуди, ще открие крадец в дома си, ще се обади на спешния телефон и оттам ще му кажат да им прати имейл.

Приятелката на Стонър Анджи Бунсен бе разпитана подробно, но не беше казала нищо полезно. Оказваше се, че Стонър я е лъгал, че си е намерил работа в склад — най-вероятно за да прикрие, че се занимава с обири. Не беше казала нищо съществено по време на разпитите. Стонър по всичко показвал, че възнамерява да се поправи и да спести пари, за да си купи лиценз за таксиметров шофьор. Бунсен не можеше да разбере как приятелят й би могъл да има нещо общо с отровни змии.

Проверката на Джак Алекзандър на всички получили разрешително за държане на опасни животни по силата на закона от 1976 г. беше разкрила само шепа хора, сред които полицейски инспектор, за когото знаеха, че гледа питон. Животните на всички останали също бяха напълно законни.

Бяха се свързали с доставчиците на вивариуми и бяха посетили всички клиенти, които държаха на отчет, но не откриха нищо по-смъртоносно от контейнер джебрили^[15], които бяха нападнали един от тях и му бяха отхапали пръст. В града имаше асоциация на собственици на влечуги, но никой от членовете й не беше и чувал за Шелби Стонър.

Сведенията от информаторите за Стонър и сътрудниците му след последното му излизане от затвора засега не бяха донесли нищо ново. Проверката на предплатения телефон и компютъра му също не бе разкрила неочаквани контакти или нещо друго, освен размазаната снимка. Единственото лице, с което Стонър се беше срещал редовно, беше дребен пласьор на наркотици и крадец на коли на име Дийн Уорън, който явно също беше член на бандата, замисляща да краде скъпи автомобили. Подобно на Уорън, Стонър имаше връзки с дребни престъпници в градчетата Кроули и Хейстингс в Съсекс. Всички те бяха разпитани, но засега никой не бе казал нищо съществено.

За изненада на Грейс, вместо да му се ядоса, че не е разрешил бързо случая, Пю подходи прагматично.

— Май трябва да приемем, че каквото и да се е случило, Стонър не е от хората, за които си заслужава да се пилеят ресурси, Рой. Прав ли съм?

— При сегашния климат трябва да се съглася, сър.

— Браво на теб. — Пю, облечен в бялата си куртка с еполети, с блестящата си руса коса и ангелските си сини очи, му се усмихна снизходително. — Имам добри новини, които несъмнено ще ти харесат. Току-що научих от нашия нов началник на полицията Лесли Манинг, че Бела Мой е наградена посмъртно с Кралския орден за храброст. Доколкото разбрах, двамата с Норман Потинг са били двойка?

— Повече от двойка, сър. Бяха сгодени и се канеха да се оженят.

Пю кимна.

— В такъв случай излиза, че детектив сержант Потинг ще съпровожда майката на Бела на церемонията. Член на кралското семейство ще връчи медала по-късно през годината. Но по случай наградата ще организираме местно събитие с началника на полицията.

— Много уместно.

Пю кимна.

— Аз ще се погрижа. А сега, по работа. Искам да продължиш разследването на Стонър, но не се пресилвай. По-добре да насочиш енергията си най-вече върху Крисп. Щом ни го предадат, ще има много работа покрай повдигането на обвинение и всичко трябва да бъде изпипано до най-малкия детайл. Това ще бъде един от най-знаковите процеси на всички времена и не искам никакви пропуски. Разбрано?

— Да, сър.

Както винаги, Грейс зачака ужилването. И то дойде бързо и изкусно от човека, който навремето тайно бе наредил на екип да претърси и разкопае градината на дома на Грейс и Санди по подозрение, че той я е убил.

— Колко жалко, че славата за залавянето му отива у френската полиция вместо при нас, нали, Рой?

На Грейс му идеше да отговори, че всъщност не е така. Но това щеше да е спор, който не можеше да спечели. Истината беше, че операция „Хейуейн“ която бе ръководил, успешно беше идентифицирала и открила първия сериен убиец в Съсекс от много десетилетия. Благодарение на усилията на Грейс и хората му Едуард Крисп беше хванат натясно в подземен тунел, който се беше срутил, като едва не уби Рой и неколцина от колегите му. Тогава изглеждаше сигурно, че Крисп е мъртъв. Но въпреки това той се беше измъкнал като по чудо.

В крайна сметка Грейс стана старши следовател. Колкото и малки да бяха шансовете Крисп да е оцелял, той някак го беше направил. Което в очите на Пю съвсем основателно означаваше, че Грейс е оплескал нещата. Държал е престъпника в ръцете си, а той му се е изплъзнал. Нямаше значение, че Грейс се намираше в болница с надупчен крак, когато Крисп се е измъкнал. Той беше ръководител на операцията и следователно вината бе негова. И на всичкото отгоре, повторното му залавяне си беше чист късмет, макар че благодарение на бързото предоставяне на детайлите за Крисп френската полиция бе успяла да действа решително.

— Да — каза Грейс. — Мисля, че в сравнение с Крисп Хари Худини е направо аматьор.

— Имайки предвид всичко, което беше научил в хода на операцията, би трябвало да си наясно с това — отвърна със саркастичен тон Пю. Той изгледа Грейс за няколко секунди и продължи: — Честно казано, повечето хора на мое място биха те отстранили от случая след подобно фиаско. Но аз искам да разбереш, че въпреки различията ни в миналото не съм отмъстителен човек. Давам си сметка, че поради раняването ти има смекчаващи вината обстоятелства и не съм забравил как миналата година рискува живота си, за да спасиш моя. Затова ти прощавам. Просто се погрижи да няма издънки от момента, в който ни предадат Крисп. Успешното съдебно преследване ще зависи от теб. Ясно ли се изразих?

— Напълно, сър — сковано отвърна Грейс.

— Ще ти дам един съвет, Рой. Не се учим от успехите, а само от грешките си. Гледай да го запомниш.

— Ще го запомня.