Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (96)

96.

Четвъртък, 12 март

В 12:30 ч. Рой Грейс отскочи до „Асда“ да си вземе обяд и нещо за пиене. Не беше хапвал нищо след няколкото лъжици овесена каша в шест сутринта и един мъфин в кафенето и сега отново бе гладен.

Погледът му се плъзна по витрините със сандвичи, изкушаваше се да си устрои пир с бекон и яйца, но чувството за вина го накара да се сдържи. Клио постоянно му напомняше колко опасна е боклучавата диета, на която карат повечето полицаи. Погледна също и няколкото вида кейк и понички. Често в миналото беше пренебрегвал увещанията й — и тези на Санди — да се храни здравословно. Но Ноа и Клио бяха добавили ново измерение и смисъл в живота му. Сега изпитваше още по-силна нужда да се грижи за себе си, за семейството си. Така че накрая си взе риба тон, сладка царевица с черен хляб и ябълка и си позволи да се поглези само с една диетична кола и „Кит-Кат“.

Докато вървеше към бързата каса, видя стойката за вестници на „Аргъс“. Заглавието на първата страница гласеше:

ЛЮБИМИЯТ СИН НА БРАЙТЪН КАЗВА:

ПРИБРАХ СЕ ДА УМРА У ДОМА!

Добре! Семето беше посято. Купи си вестник.

Грейс се върна в кабинета си и сложи вестника на бюрото. Заглавието на първата страница вървеше със снимка на набития загорял милиардер, който дори на него не му приличаше на Норман Потинг. Статията, написана от непозната му репортерка, разказваше за един от любимите синове на града, роден и израснал в Уайтхоук Истейт, който заминал на запад да направи състоянието си в Силициевата долина в Калифорния. Сега бил смъртно болен от рак на простатата и решил да се върне у дома при корените си, където да изкара последните месеци от живота си.

Лекарите му казали, че не му остава много, и затова вместо да си купува жилище, Дж. Пол Корнел се настанил за няколко дни в апартамент в неназован хотел, след което щял да се върне в Калифорния, за да уреди някои последни неща по бизнеса си. Нямал близки и възнамерявал да избере достойни местни благотворителни организации, на които да остави по-голямата част от имуществото си, така че градът да има с какво да го запомни. Корнел казваше, че се надява, стига здравословното му състояние да му позволи, да се върне в Брайтън и да изкара последните си дни тук.

Когато попитах г-н Корнел дали е вярно, че опитите му да купи американски бейзболен отбор били осуетени, той отговори, че навремето това му било мечта, но че любовната му афера с Щатите вече била приключила. Попитах го дали се е прицелил в нещо по-близо до дома? Може би в „Брайтън и Хоув Албион“?

„Ами знаете ли — отвърна той с американския си акцент, — пипнах този проклет рак, но още не съм свършил. Така че си отваряйте очите, нали?“

Рой Грейс продължи да чете, докато махаше опаковката на сандвича си. Пътуването на Дж. Пол Корнел от училище „Дороти Стринър“, след като спечелил стипендия в бостънския МТИ, водещия технологичен университет в Щатите, беше документирано подробно, както и визионерите, с които се е срещал и които е финансирал, включително ученици на Дани Хилис, основателя на „Тинкинг Машинс Корпорейшън“ и пионер в паралелната обработка на данни, директора на Медийната лаборатория на Масачузетския технологичен институт Никълъс Негропонте и половин дузина бивши служители на „Епъл“ и „Майкрософт“.

Екипът, работещ върху списъка на „Сънди Таймс“ на най-богатите хора, установил, че благодарение на умелото данъчно планиране реалното богатство на Корнел на практика не може да се прецени. Много финансови анализатори обаче смятат, че то се доближава до седемнайсетте и половина милиарда на съоснователя на „Майкрософт“ Пол Алън.

Още от завръщането си в нашия град по-рано през седмицата Корнел по разбираеми причини се укри в апартамент в доста разкошен хотел в Брайтън, чието име ме помоли да не разкривам.

Една от темите, по които разговарях с този възхитителен джентълмен, преди времето ни да изтече, беше любовта. Попитах го дали смята, че все още има времето и енергията да обича. Той ми отвърна с усмивка: „В крайна сметка, какво друго е от значение в този живот? И знаете ли, ще ви прозвучи странно. Знам, че не ми остава много време, но искам да намеря отново любовта — и ще продължавам да я търся!“.

„Да — помисли си Грейс. — Чудесен материал. Да, да, да!“