Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (83)

83.

Сряда, 11 март

Експертът от Ливърпул д-р Джеймс Уест вече седеше в малката приемна в моргата на Брайтън и Хоув, екипиран и с чаша чай в ръка, когато Клио въведе Грейс няколко минути след дванайсет.

Висок и слаб, в края на четиридесетте, с изпито, покрито с бръчки лице, къдрава рижа коса и брада, каквато човек може да си отгледа след няколко седмици в джунглата, Уест стана и го поздрави със силно кокалесто ръкостискане.

— Извинете, че ви накарах да чакате — каза Грейс.

— Няма нищо, аз подраних. — В гласа му се долавяше южноафрикански акцент. — За мен е чест да се запозная с прочутия детектив.

— Прочут? — Грейс се ухили. — Не го знаех!

— Потърсих ви в Гугъл. Останах с впечатление, че вие сте разрешили повечето тежки престъпления в графството през последните десетина години.

— Ласкаете ме. Да видим дали ще успеем да разрешим това.

— Чай или кафе, старши детектив? — закачливо попита Клио, която вече се беше екипирала.

— Нищо, благодаря. Ще ида да се преоблека.

Клио го заведе в съблекалнята, прегърна го през врата и го целуна, преди да посочи екипа и белите гумени ботуши.

— Ще ида да ви доведа господин Кармайкъл. Боя се, че имахме натоварена сутрин.

— Но не и Роули Кармайкъл. Той разпуска, нали?

— Ама че си невъзпитан! — Тя му се закани с пръст и излезе.

Две минути по-късно Рой заведе д-р Уест в двете стаи за аутопсии, разделени от широка арка. В основната от дясната им страна бяха положени двама възрастни мъже и възрастна жена; Марк Хауърд, най-младият патолог в града, се беше навел над нея и вземаше проби от стомашната й течност с помощта на старшия асистент на Клио Дарън Уолъс и колегата му Джули Бартлет. И тримата поздравиха Рой.

Отляво Клио беше отворила една врата в стената от хладилници и вадеше носилка, на която лежеше тяло в бял найлонов чувал.

— Искаш ли да го сложа на маса, Рой? — попита тя.

Той поклати глава.

— И така е добре, благодаря.

Докато тя разопаковаше Роули Кармайкъл, Грейс вдигна маската да прикрие носа и устата си. Професорът направи същото — нормална предпазна мярка.

— Нали знаете, че е балсамиран? — каза Клио.

— Да — отвърна Грейс. — За съжаление.

Процесът на балсамиране включваше източване на цялата кръв и заместването й с предпазни химикали и бои, за да се забави разлагането и тялото да изглежда по-живо.

Грейс вече беше чел подробния токсикологичен доклад от Гоа и причината за смъртта — отрова от пясъчна усойница — беше извън всякакво съмнение. Но от предишното си ровене в интернет имаше два големи въпроса, които можеха да помогнат много на разследването му — в зависимост от това какво ще каже д-р Уест.

Двамата погледнаха възрастния гол мъж. Балсамирането си беше свършило работата и отпуснатата плът имаше розов оттенък, по-скоро като на заспал човек, отколкото белия цвят на покойник.

— Е, сега какво? — обърна се Уест към Грейс. — Искате мнението ми за ухапването?

Клио посочи десния глезен на мъжа. Там имаше малък син овал, очертан с химически молив. Вътре в него имаше едва видим белег, колкото дупка от карфица.

Сякаш излязъл от филм за Индиана Джоунс, Уест извади сгъваема лупа и известно време изучава мълчаливо белега.

— Хммм — каза той. — Хммм — повтори, този път по-колебливо. — Интересно.

— Ухапване ли е? — попита Грейс.

— Хмммм — за трети път каза експертът, доста замислено. — Знаете ли, детектив, напълно сте прав да задавате този въпрос. Да, ухапване от змия е, само от един зъб. Необичайно, но се случва. — Той продължи да изучава белега, като приближи още повече лупата. — Но онова, което ме тормози, е липсата на каквато и да било екхимоза.

— Какво е това?

— Дилетантски казано, локално обезцветяване на тъканта. Токсикологичният доклад посочва всички симптоми на смърт от отрова на Echis. Но при аутопсията би трябвало да се открият признаци на възпаление, подуване и екхимоза около ухапаното място. Дупката е характерна за змийски зъб. Но без екхимозата, която би трябвало да се очаква. — Той се обърна и погледна към Грейс. — Честно казано, аз силно се съмнявам, че отровата е проникнала през тази дупка. Къде точно е бил горкият нещастник, когато е бил ухапан?

— Това е второто нещо, което исках да ви питам — каза Рой Грейс. — Бил е в блатист район в парк за крокодили в Боривали Ийст, до Мумбай.

— Сигурен ли сте?

— Да.

Уест поклати глава и брадата му се размърда като пипала на морска анемония.

— Невъзможно — каза той. — Бил съм там, познавам добре мястото. Echis живеят на открит, сух, песъчлив и каменист терен. Крият се под камъни и трънливи растения. Тази змия не би доближила блатист район.

— Сигурен ли сте?

— Детектив Грейс, посветил съм по-голямата част от живота си на тези създания. Мога да се явя в съда и да кажа под клетва, че няма да намерите пясъчна усойница точно в онази част на крокодилския парк.

— Благодаря ви.

— Има ли още нещо, с което мога да ви помогна?

Грейс се усмихна.

— Засега не, това беше повече от достатъчно.

— Тогава тръгвам за Лондон, трябва да се върна възможно най-скоро — каза Джеймс Уест.

— Разбира се, ще ви откарам до гарата.