Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (90)

90.

Сряда, 11 март

Докато се понасяше надолу към брега в необозначения си „Форд Мондео“ с пуснати светлини и говореше с дежурния, Рой Грейс с ужас установи, че трафикът е затруднен поради ремонти на улиците.

Най-сетне стигна и тръгна към страничния вход на хотела. Гай Бачълър, също с бронежилетка под палтото, го чакаше с дежурния инспектор Рой Апс и един висок сержант от отряда, който набързо го запозна с плана, разработен с тактическия командир.

— Зъба е в стая 407. Готови сме за действие, сър — каза Бачълър.

— Сигурни ли сме, че е там?

— На вратата има табелка „Моля, не безпокойте“ и звукът на телевизора е засилен, което може да означава, че не е чул позвъняването по телефона. Трябва да освободи стаята утре, така че явно е вътре.

— Добре.

— Покрили сме етажа, вратата, асансьорите и аварийното стълбище, сър — каза сержантът. — Имаме и хора на шестия етаж, които са готови да действат.

Това накара Грейс да се почувства по-добре. Най-големият му кошмар беше още някой да бъде прострелян. Сержантът знаеше какво прави — и беше наясно с рисковете.

— Добре — каза Грейс.

Дежурният му докладва, че според тактическия командир всичко е готово.

— Гай, искам да съм горе, когато спипат кучия син — каза Грейс.

— Внимавайте, шефе — предупреди го детективът.

— Ще внимавам. Къде е стълбището?

Бачълър посочи.

С нов прилив на адреналин Грейс забърза по стъпалата, като сърцето му биеше по-силно с всеки следващ етаж. Двама въоръжени полицаи се обърнаха предпазливо, когато стигна четвъртия етаж, после го познаха и се усмихнаха.

— Всичко наред ли е? — попита той, задъхан и плувнал в пот.

— Наред е, шефе.

Влезе в коридора и видя, че тактическият отряд е готов за действие. Двама бяха въоръжени с автомати, друга двама с пушки. Една яка жена държеше тежък червен таран, наричан на шега „блъскача“. Миг по-късно петимата затичаха напред и спряха пред вратата. Грейс беше зад тях и не можеше да види номера на стаята.

Отрядът спря за момент, двамата с автоматите отпред, онези с пушките отстрани. Водачът им, жената сержант, даде знак. Грейс се беше разбрал с тактическия командир, че щом отрядът влезе в стаята и залови целта, ще бъде извикан да извърши ареста.

Един от отряда доближи електронния ключ към четеца, а жената с тарана беше в готовност. Чу се изщракване и ключалката светна в зелено. Жената я изрита и петимата завикаха в един глас: ПОЛИЦИЯ! ПОЛИЦИЯ! ПОЛИЦИЯ!

Двамата с автоматите нахълтаха вътре с викове „Стой! Полиция!“.

И се озоваха в празна стая.

Включеният телевизор показваше някакво следобедно шоу. Леглото беше оправено, стаята бе подредена и безупречно чиста.

Грейс остана отвън според инструкциите, докато останалите от отряда нахълтаха след колегите си и отвориха вратите на банята, тоалетната и дрешника.

Но стаята бе напълно празна и почистена от камериерките, сякаш очакваше пристигането на нов гост.

Дадоха знак на Грейс, че може да влезе.

— Мамка му! — изруга той, докато се оглеждаше. — Мамка му, мамка му, мамка му! — Нямаше никакъв признак, че някой е стъпвал тук през целия ден. — Да не сме объркали стаята? — обърна се той към сержанта, който изглеждаше също толкова бесен.

— Джордж Дикъл. Четири нула седем, шефе.

Грейс се свърза по радиостанцията с Гай Бачълър и му каза какво са заварили.

Две минути по-късно Бачълър му се обади.

— Това е стаята, шефе. Нанесъл се е по-предишната събота.

— Тогава къде е, по дяволите?