Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (124)

124.

Вторник, 17 март

В седем вечерта, под лъча на фенера на Клио, в сухия мразовит въздух Рой Грейс изкопа гроб във влажна почва под един дъб в ъгъла на градината. Направи го дълбок няколко стъпки, за да е сигурен, че някоя лисица няма да се добере до Марлон.

Беше увил плътно кутията за сандвичи с изолирбанд и я бе сложил в плик с въздушни мехурчета, който също беше запечатан. Сега го вдигна пред себе си.

— И като си помисля само как преди толкова години те донесох у дома в плик с вода! Никога не си бил от приказливите, нали? Но знаеш ли какво? Дълги години ми беше другар.

Наведе се и сложи малкия пакет на дъното на дупката.

— Сбогом, приятелю — каза той. — Може би ще намериш ловното поле, което търсеше през всичките тези години, докато обикаляше в аквариума си.

После остана прав няколко секунди, облегнат на лопатата.

— Сбогом, мили Марлон — рече Клио.

Странно, помисли си той. След няколко дни щяха да летят до Мюнхен за погребението на Санди. Но точно сега беше по-разчувстван за Марлон, отколкото за нея. Лошо ли беше да изпитва облекчение, че кошмарът със Санди най-сетне е отминал?

Запълни дупката и двамата се прибраха в къщата.

Неизвестно защо, изведнъж си спомни думите на предишния главен детектив Том Мартинсън. Беше ги казал преди няколко години с резкия си мидландски акцент.

Знаеш какво повтарям винаги на хората си, Рой. Никога не се опитвай да бъдеш нечие копие. Опитвай се винаги да си по-добра версия на самия себе си.

Тогава така и не беше разбрал напълно какво имаше предвид Мартинсън. Но сега разбираше. Клио му го бе казала по-рано вечерта, когато той й показа писмото на Санди.

— Рой, има нещо, в което винаги съм вярвала. В кръга от фургони. Точно това е истинската любов. Тя не е да се държим за ръце, да се взираме в очите на другия или да гледаме заедно в една посока. А връзка на силата. Защитна стена. Когато решиш да изградиш живот с някого, като се ожениш или просто живееш с него, вие създавате защитен кръг от света. Оставате само двамата в него и до края на живота си не позволявате на никого да го наруши. От време на време допускате някои хора вътре и те стават част от вас и от тази стена.

Тя отиде до хладилника и извади бутилка вино.

— Едно питие?

Грейс нямаше нищо против.