Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (9)

9.

Сряда, 18 февруари

Джоди седеше в огромния старомоден кабинет на Пол Мъскът, старши съдружник в манхатънската юридическа кантора „Мъскът, Уилямс и Удинг“ и изпълнител на завещанието на покойния Уолтър Ъруин Клайн. На двайсет и седем етажа над Пето авеню, с чудесен изглед през прозореца отляво към катедралата „Сейнт Патрик“, тя се опитваше да скрие вълнението си. В кабинета се лееше топла слънчева светлина. Умората от пътуването й маскираше тена от планината и й помагаше да изглежда повече като бледата опечалена вдовица, за каквато се мъчеше да се представи.

Отпи от силното си кафе, като държеше дантелена кърпичка.

Мъскът, когото бяха извикали за момент навън, влезе отново и тръгна към нея. На четиридесет и няколко, консервативно облечен, с прилежно сресана кафява коса, той имаше делови и практичен вид.

Стисна твърдо ръката й.

— Моите най-искрени съболезнования, госпожо Бентли.

— Благодаря — отвърна тя, сякаш се опитваше да сподави ридание.

— Боя се, че медиите ще раздухат версията за самоубийство — каза той, докато сядаше в черното кожено кресло зад спретнато подреденото си бюро.

— Самоубийство ли? Какво искате да кажете?

— Разбира се, това е само теория на френската полиция в Алпите, но имайки предвид финансовите неприятности, в които се бе забъркал горкият Уолт, ще пасне.

— Четох нещо в интернет, след като пресата ми се нахвърли на летището, чух част от новините, но се надявах вие да ми кажете повече. Има ли нещо вярно в това?

Адвокатът се намръщи.

— Уолт не ви ли е казвал? Не е ли бил откровен с вас?

— Да ми каже? Не?

— За финансовото си състояние?

— Не, никога не сме говорили за пари. — Вярно беше. — Значи казвате, че според френската полиция може да се е самоубил?

— Възможно е. Уолт беше направо като Уолтър Мити^[6], вярваше до последно — поне до около седмица преди смъртта си, когато се чухме за последен път, — че някак всичко ще се оправи. Може би през тази последна седмица си е дал сметка, че няма измъкване. Той беше опитен скиор. Последвал ви е във виелицата. Защо му е трябвало изведнъж да поеме в друга посока?

Самоубийство.

Сърцето й заби силно при мисълта. Значи подозираха, че може би не става дума за никакъв инцидент, а за самоубийство!

За момент си помисли, че би било страхотно. Но после мисълта започна да я безпокои.

„Самоубийство? Финансови проблеми? Мамка му, как ще се отрази това на всичко?“

Мъскът погледна за момент купчината документи пред себе си, скрепени със зелена лепенка, после отново вдигна очи към нея.

— Както и да е, госпожо Бентли — каза той със силния си уверен глас, — предполагам, че никога няма да разберем какво е ставало в ума на Уолт.

— Той ме обичаше. Двамата се обожавахме един друг. Не мога да повярвам, че не ми е споменал нито думичка за това. Така де, каза ми, че е променил завещанието си, за да включи мен. За какви точно финансови неприятности става дума?

— Напоследък не ви ли се е струвало, че ви изглежда леко притеснен? Малко разсеян?

Тя сви рамене.

— Честно казано, не. Беше си същият като винаги.

— Да, ами несъмнено искате да знаете… подробностите от завещанието на покойния ви годеник, свързани с вас?

Тя сви рамене, като се мъчеше да изглежда безразлична и да не показва вълнението си. Предишният й съпруг беше разочарование, остави й много по-малко, отколкото беше очаквала. Достатъчно, за да купи къщата в Родийн и да живее комфортно, но не и да плати за мечтите си. Но този път беше сигурна, че е попаднала на златна мина. Колко ли точно милиона щеше да наследи от Уолт? Богатства, надхвърлящи и най-разюзданите й фантазии. Можеше да става дума и за милиарди!

— Ни най-малко — рече прочувствено тя. — Просто толкова обичах Уолт. Не мога да повярвам, че го няма. Толкова кратко бяхме заедно. Каквото и да ми е оставил, няма значение. Просто искам той да се върне.

— Нима? — Адвокатът я погледна със съмнение.

Тя кимна безрадостно.

— Реших, че ще е по-добре да се срещна с вас насаме вместо в присъствието на цялото семейство на Уолт.

— Оценявам го — отвърна тя.

— Трябва да ви кажа, че нямам добри новини за вас.

Джоди се вцепени. Цялото поведение на Мъскът изведнъж се промени. Сякаш в небето изневиделица се бяха струпали облаци. Тя го погледна с широко отворени очи.

— Богатството на Уолт идваше от фондовете му — управляваше няколко милиарда. Но през последните месеци беше разследван от Комисията по ценните книжа и борсите. Случайно да знаете какво представлява така наречената схема на Понци?

Джоди се намръщи.

— Чувала съм този израз.

— Помните ли един мошеник на име Бърни Мейдоф? В момента се намира във федерален затвор, след като излъга инвеститорите си в една от най-големите финансови измами през последните години. Общо взето, използваше средствата на новите инвеститори, за да изплаща изключително високи лихви на предишните — и да задържи процент за себе си. Боя се, че Уолт, изглежда, е правил същото. Банковите му сметки са замразени и всичките му активи са поставени под запрещение. Ако още беше жив, може би щеше да получи присъда като тази на Мадоф, ако не и по-голяма. — Всяко съчувствие в гласа и държанието на адвоката беше изчезнало. — И предполагам, че другият проблем ще бъде да се измъкнат някакви пари от застраховките му — повечето компании не изплащат застраховки при самоубийство.

Джоди впери поглед в него и бе готова да се закълне, че той се мъчи да скрие подигравателната си усмивка.

— Какво всъщност искате да кажете? — попита тя.

— Искам да кажа, госпожо Бентли, че по всяка вероятност няма да наследите нито цент. Но това не е най-лошото. Като негова годеница вие самата можете да бъдете разследвана като вероятна негова съучастница. Предполагам, че полицията ще поиска да говори с вас.

— Какво? — Почувства се слаба, сякаш нещо беше изсмукало цялата й енергия. — Съучастница? Не знаех абсолютно нищо за делата му.

— Но сте си прекарали добре през краткото ви време с него, нали? Живели сте охолно и богато.

— Никога не ми е говорил нищо за бизнеса си. Просто бях приела, че е успял бизнесмен, какъвто изглеждаше.

— Трябва да ви напомня, че всичките му кредитни карти са спрени. Зная, че сте платили със свои средства разходите по погребението на Уолт, включително за ковчега и пътя, но се боя, че вероятно ще ги изгубите — няма начин разходите да ви бъдат възстановени.

— Господи, значи затова кредитните му карти бяха отказани. Ама че съм глупачка, помислих си, че имат някакъв лимит или нещо такова. Не може да е истина!

Той побутна купчината документи към нея.

— Погледнете това. Всички тези документи са обвинителни актове срещу покойния ви годеник.

Тя се наведе напред и погледът й пробяга по няколко страници, без да схваща нищо. Всичко беше написано с неразбираеми юридически термини. Побиха я студени тръпки. В същото време усети надигащия се гняв.

— Това са пълни глупости!

— Иска ми се да беше така, госпожо Бентли, повярвайте ми. Уолт беше един от най-големите клиенти на тази фирма. Дължи ни много хиляди долари, които едва ли ще видим.

— Ама че кучи син — каза тя. — Шибан кучи син! Измамил ме е! Колко месеца съм…? — Тя замълча.

— Пропиляла? Това ли е думата, която ви убягва?

— Той ме измами!

— Радвам се, че най-сетне показвате истинския си вид, госпожо Бентли.

— Какво трябва да означава това, по дяволите?

— О, мисля, че знаете, госпожо Бентли. Знаете много добре какво означава. — Той я погледна твърдо, без усмивка.

— Не ми харесва тонът ви — каза тя. — Не ми харесва какво намеквате.

Той погледна големия си натруфен часовник. „Адемар Пиге“, виждаше се. Джоди познаваше всички най-престижни марки и цените им — този часовник струваше над петдесет хиляди долара. Мъскът стана.

— Много бих се радвал да продължим разговора, но досега времето ми беше за сметка на покойния господин Клайн. Ако искате да продължим, ще трябва да ми платите вие, предварително.

Джоди също стана и взе от масичката чантата „Шанел“, която й беше купил Уолт.

— Не мисля, че има за какво повече да говорим — каза тя. Очите й бяха пълни със сълзи от шок, гняв и огромно разочарование.

— Ще се видим на погребението — каза адвокатът, когато тя стигна до вратата.

— Не мисля.

Той се усмихна, без да става от бюрото си.

— И аз не мисля. Нито пък семейството му. О, и ако имате нужда от нещо, когато се върнете във Великобритания, имаме офис в Лондон.

Тя затръшна вратата след себе си.