Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (80)

80.

Сряда, 11 март

Грейс се беше събудил изпълнен с вълнение, а сега здравата бе оклюмал. Едуард Крисп, голямата награда, която Глен и Норман трябваше да ескортират до дома, беше изчезнал. Сега двамата щяха да се върнат сами. Започваше да се безпокои все повече каква ще бъде реакцията на шефа му.

Обади се на мобилния номер на служителя от Интерпол в Лондон, който работеше по случая, и беше прехвърлен на гласова поща. Остави съобщение за катастрофалното развитие на нещата в Лион и го помоли да му се обади спешно.

Пет минути по-късно седна с чаша кафе зад бюрото си, обзет от тревожни мисли. Обади се на мобилния на Касиън Пю, но отново се включи гласова поща. Никой ли не отговаряше на телефоните си тази сутрин? Остави съобщение.

Провери набързо на компютъра какво е станало през нощта, но нямаше нищо важно за него — само обичайните улични грабежи, обири, сбивания, кражби на коли (мерцедес и БМВ), хора в неизвестност, влизане с взлом и пътнотранспортни произшествия.

Погледна имейлите си и видя един от нюйоркския си приятел детектив Пат Ланиган.

Обади ми се, друже, имам нещо интересно за теб.

Имейлът беше изпратен в 22:00 снощи, източно време.

Грейс пресметна наум. Ню Йорк беше пет часа назад от Англия. Тук беше 6:30, значи там е 1:30. Реши да изчака няколко часа, преди да му звънне. Вместо това се обади на човек, към когото изпитваше огромно уважение.

Отговори му енергичният глас на Рей Пакъм, който неотдавна се беше пенсионирал от Техническия отдел поради здравословни проблеми.

— Рей, Грейс се обажда. Извинявай, че те търся толкова рано, но трябва да се посъветвам с теб. Можеш ли да говориш?

— Рой! Радвам се да те чуя. Буден съм отдавна и съм отегчен до смърт, ако искаш да знаеш истината. С какво мога да ти помогна?

Грейс му разказа. Когато приключи разговора, остана замислен и много оптимистично настроен за плана си. Крисп беше изчезнал от килията си някъде между девет вечерта и седем сутринта френско време. Несъмнено му бяха взели всички вещи, когато са го затваряли. Това означаваше, че е имал само униформата на надзирателя и оръжието му. Достатъчно, за да може да открадне кола и да избяга от страната. Вече можеше да е в Швейцария, Италия или Германия. Или в Австрия, добави Грейс, след като погледна картата на Европа на стената.

Господи, бяха спипали гадното копеле. Как го беше направил? Как беше успял да се измъкне отново? Несъмнено със същото коварство и планиране, с което се бе измъкнал от подземното си леговище в Брайтън през декември. И сега си играеше на международна криеница. Едно беше сигурно — полицията на Съсекс нямаше ресурсите да предприеме преследване в чужбина, независимо колко ужасни бяха престъпленията му. За това трябваше да разчитат на Интерпол и Европол.

Точно сега трябваше да се съсредоточи върху операция „Паяк“. Ако в града наистина действаше „черна вдовица“, както сочеха уликите, трябваше да я спре, преди да е умрял още някой. Но планът, който беше замислил през нощта, изглеждаше пълен с проблеми. В някоя друга епоха щеше просто да го задейства по собствена инициатива. Сега трябваше да търси разрешение и да премине през куп потенциално опасни изпитания.

Които можеха да доведат до фатални последици.

Трябваше да подкрепи доказателствата си по всякакъв възможен начин и през нощта му беше хрумнало как би могъл да го направи.

Потърси в Гугъл „пясъчна усойница“ и се наведе напред към екрана, докато прелистваше множеството връзки с каква ли не информация за змията и рода й Echis. Търсеше нещо много конкретно. Нещо, което Джоди можеше да е пропуснала. Беше само предчувствие, но си заслужаваше да му посвети няколко минути.

Докато четеше резултатите, вълнението му се засили.

— Да! — възкликна той и заби юмрук във въздуха. Прочете внимателно за втори път и се обади на Гай Бачълър, който беше секретар на операция „Паяк“.

— Гай, специалистът по отровни влечуги от Лондонската зоологическа градина, който отиде с екипа да претърсят дома на Шелби Стонър, беше доктор Риърдън, нали?

— Да, шефе. Каза, че ако имаме нужда от съвети за ухапването от змията, да се обърнем към Училището за тропическа медицина в Ливърпул, където имало експерти на световно ниво.

— Ливърпул. Много е далече, по дяволите. Можеш ли да им се обадиш колкото се може по-скоро и да видиш дали някой не може да дойде още днес?

Затвори и телефонът му веднага иззвъня отново. Беше заместник-началникът Пю. Грейс си пое дълбоко дъх.

Пю не беше толкова ядосан, колкото очакваше, но Грейс се досещаше за причината. Това беше нещо, което шефът му можеше да използва срещу него по-късно, въпреки че вината не беше негова.

— Ама че каша, Рой — изскимтя Пю по телефона.

— С Крисп ли? Да, сър, напълно съм съгласен. Но не и операция „Паяк“. Имам стратегия. Бих искал да дойда и да ви запозная. Имате ли свободно време днес?

— Свободен съм сега — отвърна шефът му. — Имам един час.