Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (87)

87.

Сряда, 11 март

Зъба куцаше с бастуна, който бе откраднал от коридора в болницата, помъкнал торбата с покупки и по-малкия сак през фоайето на хотела към асансьорите. Отне му цяла минута да стигне от асансьора до стаята си на четвъртия етаж — разстояние, което при нормални обстоятелства щеше да измине за секунди. Всяка стъпка бе неприятна, но за други щеше да е същинско мъчение. Зъба беше роден с аномалия — поносимостта му към болка беше далеч по-висока, отколкото на повечето човешки същества.

Накрая се добра до стаята си и след като се огледа внимателно, седна на бюрото и отвори лаптопа си. Като че ли нищо не беше докосвано. Но той не можеше да разчита още дълго на това.

Открай време си имаше правило. Никога не се задържаше дълго на едно място. Ако се застоиш някъде, започват да те забелязват — или те надушват, или те проследяват по финансовата ти диря. Наложи се да напусне болницата сутринта, защото хотелът му беше платен само до днес — и нещо повече, десет дни на едно място беше твърде много време и не можеше да рискува. Сутринта се беше възползвал от недостига на персонал в болницата, за да се измъкне.

Но дали онова ченге го беше познало в таксито?

Не беше сигурен, но определено нямаше намерение да рискува. И ченгето със сигурност нямаше да го познае следващия път, когато го види.

Започна да преглежда записите от шестнайсетте камери, които беше скрил в къщата на Джоди, и четирите в апартамента й в Алекзандра Вилас. Започна с двете в стаята с влечугите и не след дълго установи, че предчувствието не го е подлъгало.

Гледаше я как си слага гумени ръкавици — записът беше направен само преди два часа. Тя махна капака на вивариума с огромната боа удушвач и взе нещо като бяла наденичка. Остави го на масата, отвори го с ръце и извади флашка от него.

— Умно момиче! — каза на глас Зъба. — Определено си много умно момиче!

Продължи да гледа как пуска флашката обратно във вивариума, като я прикрива с листа, след което изхвърли наденичката — изпражнението на боата — в кофата за боклук.

— Толкова умно! — каза Зъба. — Наистина те бива.

„И си много секси — добави наум той. — Определено би ми харесало да те изчукам. Жалко, че няма да стане.“

Отвори пакетите си.