Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (28)

28.

Четвъртък, 26 февруари

Беше 17:30 и дъждът барабанеше по прозореца. Рой Грейс събра купчината листа по обвинението, което приготвяше за връщането на д-р Едуард Крисп в страната. Възнамеряваше да ги вземе у дома и да ги прочете по-късно вечерта. Погледна скрийнсейвъра на телефона си — снимка на Ноа и Клио пред новата им къща. Очакваше с нетърпение да се прибере навреме, за да поиграе със сина си преди лягане, след което да се наслади на питие и вечеря с Клио.

На вратата му се почука.

— Влез!

Вчера, след като беше получил доклада на Хейдън Кели, той бе поръчал на Джак Алекзандър спешно да се свърже с американските власти и да разбере какво е било движението на Джоди Бентли от летището на Атланта. Дали е пътувала другаде в Щатите като Джудит Форшоу, или е напуснала страната под собственото си име?

Детективът влезе ухилен с купчина листа с изписани имена и с размазана увеличена снимка на заподозряната от една от камерите на летището. Носеше и флашка, която сложи на бюрото на старши детектива.

Грейс посочи стола пред себе си.

— Сър — каза Джак, докато сядаше, — открих, че Джоди Бентли е летяла от „Дълес“ до летище „Хартсфийлд-Джаксън“ в Атланта под името Джема Смит. После е напуснала Атланта като Джоди Бентли с полет на „Върджин Еърлайнс“ до „Хийтроу“ миналия вторник в 17:35, който е кацнал в Лондон в 6:30 сутринта в петък. Взех адреса й от детайлите на кредитната й карта.

— Къде живее тя?

— Точно тук става интересно, сър — отвърна Алекзандър. — Проверих. Адресът се оказа пощенска кутия — същият, който е използвала и при регистрирането си в „Парк Роял Уест“ в Ню Йорк.

— Какво научи за него?

— Отидох на място и говорих с управителката, която не беше много отзивчива, докато не я заплаших със заповед за обиск.

Грейс се усмихна — харесваше нагласата на този детектив. Напомняше му на самия него на същата възраст.

— Каза, че никога не я е виждала — продължи Алекзандър. — Всичко било уредено чрез имейли преди около година. Адрес в Хотмейл, естествено. Дадох го на момчетата от техническия отдел да видят дали няма да открият нещо, но се съмняват. Всеки може да си създаде непроследим имейл адрес в Хотмейл само за две минути.

— Как е плащала за пощенската кутия? — попита Грейс.

— В брой. По куриер.

— Значи е планирала предварително — отбеляза Грейс, като мислеше усилено. Коя беше тази жена, по дяволите? — Кой взема пощата й?

— Управителката каза, че служителите се сменяли често и никой от сегашните нямал спомен да си е имал работа с нея.

„Джоди Бентли“ — помисли си Грейс.

— Погледна ли избирателния регистър?

— Да. Там няма такова име.

— Добра работа, Джак.

— Благодаря, сър. Струва ми се, че не иска да бъде откривана.

Грейс се усмихна.

— Стига бе!

— Проверих граничния контрол в „Хийтроу“. Паспортът й е бил сканиран в 7:35 сутринта. Щеше да се разбере, ако е бил обявен за изгубен или откраднат или ако е лош фалшификат — оказва се, че фалшивите паспорти често не минават през скенерите, тъй като фалшификаторите невинаги успяват да ги направят добре!

— Пазят ли информацията от сканирането?

— Не, сър.

— Страхотно. Защо не, по дяволите?

— Не знам, сър.

Двамата се загледаха за известно време в размазаната снимка. После детективът продължи, като взе флашката.

— Качих се в стаята за наблюдение на „Хийтроу“ да видя дали няма да успея да проследя движението й след минаването на паспортния контрол. Засякох я да върви към ескалатора да си вземе багажа, но след това изчезва.

— Изчезва ли?

— Вероятно е влязла в някоя тоалетна и си е променила прическата или е сменила шапката. На флашката има запис от залата за пристигащи, но не я открих. Има десетина жени с фигура като нейната, но нито една не прилича и не е облечена като нея. В Атланта е имала три големи куфара на количка. Трябва или да е ползвала носач, или друга количка в „Хийтроу“.

— Ами таксиметровите компании и лимузините? — попита Грейс. — Някоя да е качвал жена до Брайтън? И как стоят нещата със записите от камерите около сградата?

— Пуснах искане за записите и в момента проверявам такситата и лимузините, сър.

Грейс погледна въодушевеното лице на детектива.

— Добра работа!

— Благодаря, сър.

Грейс се обади на отдел „Финансово разследване“ в управлението на Джон стрийт. Свърза се с Кели Никълс и я помоли да види дали няма да намери нещо за жена на възраст около трийсет и пет от Брайтън, която наскоро е била в Щатите под името Джоди Бентли, Джудит Форшоу или Джема Смит.

След това се прибра у дома.