Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (125)

Благодарности

Идеята за тази книга се роди от случайна среща с детектив Анди Гибс, докато бях в офиса на „Професионални стандарти“ в Лондонската полиция през 2014 г. Той ми разкри, че двете метални кутии „Куолити стрийт“ на бюрото му са пълни не с шоколадови бонбони, а с храна за отровните му жаби дърволази. И това ми даде материал за размисъл. Събирането на информация за книгата беше забавно, завладяващо и понякога доста плашещо изживяване — особено един ден, когато държах в ръката си жив арабски скорпион! Все пак оживях да разкажа историята и се надявам, че сте се забавлявали толкова, колкото и аз, докато я писах. Както винаги, трябва да благодаря на безброй хора, като започна с полицаи, бивши полицаи и поддържащ персонал от полицията на Съсекс, на Съри, на Лондон, на Мюнхен и на Ню Йорк.

Благодаря на полицейски и криминален комисар Кейти Борн, на началника на полицията Джайлс Йорк, на заместник-началника на полицията Оливия Пинкни, на главен суперинтендант Нев Кемп, на старши детектив Ник Слоун, на главен инспектор Джейсън Тингли, на детектив инспектор Мик Ричардс, на инспектор Рой Апс, на сержанти Ръсел Филипс, Фил Тейлър, Анди Нюман, Крис (Томо) Томпсън, на детектив сержант Питър Билин, на акредитиран финансов следовател Кели Никълс, на полицаи Сам Брюс, Гавин Крют и Деймиън Хънтър.

На Мишел Уебсдейл, Сюзан Хиърд, Кейти Пъркинс, Джил Педерсън и Тони Кейс.

На Мария О’Браян, Крис Гий, Люси Стийл и Джеймс Статър.

На комисар Ейдриън Лепард от Лондонската полиция, на командир Кристофър Грийни от отдел „Икономически престъпления“, на суперинтендант Пола Лайт, на детектив инспектор Ричард Хейкок от полицията на Съри, на Джулиет Смит, главен шериф на Източен Съсекс, на полицай Мартин Лайт и на детектив Пат Ланиган от полицията на Ню Йорк.

На бившия главен суперинтендант Греъм Бартлет, бившия старши детектив инспектор Тревър Боулс, бившия инспектор Анди Киле, бившия специалист от „Технически отдел“ Рей Пакъм.

Благодаря на всички онези, които ми оказаха безценна помощ в областта на медицината, науката и техниката: Иън и Джорджи Маклийн, д-р Хейдън Кели, Майк Джилсън, издател на „Аргъс“, Анет Липерт, Зигрид Даус и „Клиникум Мюних — Кранкенхаус Швабинг“, Дейв Утън от Министерството на околната среда, земеделието и селските въпроси, Стивън Чарман и Дани Йомен от „Петс Корнър“, Питър Шилпърурд (един от малкото оцелели след ухапване от пясъчна усойница), д-р Герхард В. Вердоорн, Шон Харис, Фил Хоман, Шарън Болтън, Дейв Бредън и Алисън Макуин, Рос и Джиневра Дънктън, Кристоф Шмиел, д-р Питър Дийн, съдебен лекар на Есекс, Ричард Мастембрьок, д-р Дънекан и Ники Маси, Пол Уилямс, Арни Уилсън, Кейт Сисънс и Браян Дик, Майк Сансъм, Джил Хънт от Въздушна спешна помощ на Кент, Съри и Съсекс, както и на херпетолога Марк О’Шей.

Макар писането да е самотна работа, има много хора, които работят върху редактирането, издаването и продажбата, без които книга просто не може да има. Благодаря на агента си Керъл Блейк и екипа й. На издателя си Уейн Брукс. На Джеф Дъфийлд, Ана Бонд, Сара Лойд, Сара Аратун, Фрейзър Крайтън, Нийл Ланг и всички от „Пан Макмилън“. На Елена Стоукс, Таня Фарел и всички от „Тийм Джеймс“ в САЩ. На редактора си Сюзан Опи. На великолепните ми публицисти Тони Мълъкън, Софи Рансъм и Беки Шорт.

И най-вече на моя близък приятел, бившия старши детектив Дейвид Гейлър, прототип на Рой Грейс.

Щастливец съм, че имам чудесен екип, който ми помага в изпипването на ръкописа много преди той да стигне до агента и издателите ми и в управлението на „Тийм Джеймс“ в Англия — изумителната ми лична асистентка Линда Бъкли, страхотната ми счетоводителка Сара Мидъл, Ана Хенкок, Хелън Шенстън, Мартин и Джейн Диплок, Сю Ансел и Кен Оуън.

Но най-големите ми благодарности са към съпругата ми Лара. Тя допринесе за тази книга по толкова много начини, от мъдри съвети за героите до мъдри редакторски предложения и творчески идеи. Тя ме съпровождаше при многобройните ми пътувания за събиране на информация, включително и на някои от по-страшните, и ми помагаше неуморно в безкрайната промоция на книгата както в Англия, така и в чужбина.

Нашият Оскар, кръстоска между лабрадор, мастиф и парсънс джак ръсел териер е убеден, че е прототип на Хъмфри (и нямам намерение да го лишавам от илюзии!), а на лабрадорката ни Спук й се иска да прекарвах по-малко време в писане и повече в разходки с нея из полята.

И накрая тъжно сбогом на добрия ми приятел Тони Омотозо от Пътната полиция на Съсекс, който се появи в няколко мои книги като самия себе си. Отиде си твърде млад, но никога няма да бъдеш забравен, защото накара много хора да се усмихнат!

И най-вече благодаря на вас, моите читатели! Вашите имейли, съобщенията ви в Туитър, Фейсбук, Инстаграм и блогове постоянно ме окуражават. Продължавайте в същия дух, обичам да ви чета!