Метаданни
Данни
- Серия
- Рой Грейс (12)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Love You Dead, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Венцислав Божилов, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 18 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2023 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- sqnka (2023 г.)
Издание:
Автор: Питър Джеймс
Заглавие: Обичам те мъртъв
Преводач: Венцислав Божилов
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: английска
Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 23.10.2017
Редактор: Евгения Мирева
ISBN: 978-954-655-794-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18451
История
- — Добавяне
4.
Вторник, 10 февруари
Малко преди шест вечерта Джоди се събуди със стряскане на голямото меко легло в хотелската си стая в Куршевел от звука на хеликоптер, който летеше ниско и бързо над курорта. Навън беше почти тъмно. Устата й бе пресъхнала и имаше леко главоболие.
Пийна вода, отиде при бюрото и отвори лаптопа си. Въведе паролата и провери имейлите. Веднага се усмихна. Още един от него!
Моя прескъпа Джоди,
Надявам се да си прекарваш чудесно, където и да се намираш в момента. От много време ме измъчваш с чудесните си съобщения. Обожавам онази много, много секси снимка, която ми прати вчера. Чувствам една наистина чудна връзка помежду ни и с нетърпение очаквам най-сетне да се срещнем! Кога според теб може да стане това? В момента съм се настанил в чудесната си нова крайбрежна къща в Брайтън и имам много приятни и известни съседи.
Моля те, кажи ми, че няма да чакам дълго!
Тя веднага написа отговора си:
Мой много секси Роули!
Макар още да не сме се срещали, аз също се чувствам много свързана с теб и обожавам начина ти на мислене. Наистина! И обожавам как ме караш да се чувствам само като чета думите ти! Смятам да се върна в Брайтън веднага щом приключа работата си в Ню Йорк — или в Ну Йолк, както ме карат да го произнасям местните! Винаги, когато си мисля за теб, се сещам за един великолепен стих от индийски поет. „Пътят към любовта е толкова тесен, че няма място за двама на него, затова трябва да станете едно“. Точно такива са и моите чувства за нас.
Подписа се с ред целувки и го изпрати. После внимателно премести имейла и отговора си в папка „Местна благотворителност“, която беше заровена в друга папка, озаглавена „Благотворителност“. Правеше го за всеки случай, ако Уолт успее по някакъв начин да влезе в компютъра й. Не че имаше голяма вероятност да го направи — той не се оправяше особено добре с компютрите.
Изключи се, затвори капака на лаптопа и поседя няколко минути неподвижно, като събираше мислите си и преповтаряше версията. Свали халата, с който се беше върнала от спа центъра, облече пуловер и джинси и върза косата си на опашка. Реши да не слага грим — искаше да изглежда пребледняла и разтревожена.
Слезе с асансьора от третия етаж до лобито. Докато вървеше към рецепцията, забеляза на нея млад светлокос мъж, облечен в синя вълнена куртка с надпис „Жандармерия“ на гърба.
Рецепционистката, с която беше говорила няколко пъти през краткия си престой в хотела, държеше телефонната слушалка в ръка и я остави, когато видя Джоди.
— А, мадмоазел Бентли — смутено рече тя. — Тъкмо звънях в стаята ви. — Тя посочи полицая. — Това е Кристоф Шмел от жандармерията в Куршевел. Иска да говори с вас.
— Как… за какво? — Джоди се обърна към полицая, обхваната от истинско безпокойство.
Той й се усмихна загрижено и заговори на доста добър английски.
— Мадмоазел Бентли, ще ми позволите ли да поговоря насаме с вас?
— Да… да, разбира се. За годеника ми Уолт ли става дума? Много се тревожа за него. Сутринта се изгубихме, докато карахме ски горе във виелицата и цял ден не съм го виждала. Моля ви, кажете ми, че нищо не му се е случило! Цял ден чакам новини и съм на път да си изгубя ума.
Рецепционистката се обърна към полицая на френски.
— Voulez-vous utiliser notre bureau?[2]
— Oui, bien, merci — отвърна той.
Рецепционистката ги отведе в малка стая отзад с два компютърни екрана, няколко шкафа за папки и два въртящи се стола. После излезе и затвори вратата след себе си.
Полицаят направи жест към единия стол и Джоди седна, като се мъчеше да изглежда колкото се може по-безсилна и разтревожена.
— Моля ви, кажете ми, че Уолт е добре — рече тя.
Той извади малък бележник и й хвърли бърз поглед.
— Мадмоазел Бентли, годеникът ви Уолт Клайн ли се казва?
— Да.
— И кога го видяхте за последен път?
Тя сви рамене.
— Някъде към десет сутринта. Качихме се с лифта до върха на Сулир. Видимостта беше ужасна, но той много искаше да се качим рано, за да се спуснем по свежия сняг, преди да са го съсипали другите скиори.
Той я погледна със съмнение.
— И двамата ли сте добри скиори?
— Да. Той е по-добър от мен, истински експерт. Аз съм малко нервна, защото още не познавам много добре курорта. Но ни казаха, че времето се оправяло. Горе не можехме да видим абсолютно нищо, но в лифта с нас имаше и няколко други скиори. Видях ги да потеглят и реших, че е най-добре да ги последваме. Уолт ми каза да тръгна първа, за да ми помогне, ако случайно падна. И аз тръгнах, като се мъчех да не изоставам от другите, но те ме изпревариха, бяха много бързи. Спрях да изчакам Уолт, но той така и не се появи. Знаете ли къде е? Ужасно ме е страх да не е пострадал. Моля ви, кажете ми, че е добре. — Тя започна да плаче.
Шмел я изчака да се вземе в ръце.
— Просто се опитваме да разберем какво точно е станало — каза той и продължи със следващия си въпрос. — Какво направихте, когато годеникът ви не се появи?
— Бяхме се разбрали да си звъним по телефона, а ако не успеем да се свържем, да продължим до „Кроазет“ и да се чакаме там или в най-лошия случай да се върнем в хотела. После разбрах, че с цялата си глупост не съм си взела телефона, така че се спуснах до „Кроазет“. — Тя подсмръкна и избърса сълзите си.
— И го чакахте там ли?
— Чаках го един час.
— И не се разтревожихте?
— Тогава не. Лесно е да се изгубите във виелицата, а и двамата с него имаме доста различни ски култури.
— Култури?
Тя помълча няколко секунди, за да се овладее.
— Толкова се тревожа за него. Той винаги е карал на места като Парк Сити и Аспен — американски курорти, които имат сняг през цялото време. Аз не обичам да карам при нулева видимост, но него това не го притеснява, стига снегът да е хубав. Знаеше, че не ми се иска много да излизаме днес, затова реших, че си е намерил някоя чудесна писта с недокоснат сняг и че после ще се върне, за да се наслади на басейна и на масаж.
Полицаят кимна.
— Мадмоазел Бентли, боя се да ви го кажа, но днес следобед в подножието на отвесния склон на Сулир беше открито тяло…
— Господи, не! — извика тя. — Не, моля ви, не! Не, кажете ми, че не е Уолт. Моля ви, кажете ми!
— Този склон е невъзможен за скиори, дори за най-големите експерти. Използва се единствено от планеристи. Установихме самоличността му по две кредитни карти и картата за лифтовете. Изглежда е объркал посоката. Името върху кредитните карти е Уолтър Клайн. Картата за лифтовете е издадена от този хотел.
— Можете ли да го опишете? — попита тя, а по бузите й се стичаха сълзи.
— Аз самият още не съм го виждал. Казаха ми, че е джентълмен на около седемдесет и няколко, с бяла коса, доста висок и малко едър. — Той я погледна въпросително.
Тя се разрида.
— Господи, ох, господи, господи, не.
— Съжалявам, че трябва да ви питам, но бихте ли дошли с мен до Мутие за идентифициране на тялото?
Джоди напълно рухна и скри лице в дланите си. След малко замълча, за да не преиграе.