Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (22)

22.

Вторник, 24 февруари

— Откъде си се сдобила с това, кукло? — Греъм Парсънс вдигна флашката. Седяха на маса в ъгъла в клуб „Хоув Дийп Сий Англърс“ на крайморската улица. През зацапания със сол прозорец се откриваше размазан изглед към обърнати рибарски лодки на каменистия плаж. Пред него стоеше пинта бира. Пред Джоди имаше половин пинта лайм и сода. Само няколко маси в подобното на пъб помещение бяха заети в този влажен вторник по пладне. Чуваха се приглушени разговори и се носеше аромат на добра храна.

— Има ли значение, Греъм? — попита тя.

Той беше облечен в елегантен костюм с вратовръзка и копринена кърпа, която стърчеше претенциозно от джоба на сакото му. Тя беше по джинси, пуловер с висока яка и черно велурено яке.

— Да, има. При това много, кукло.

— О?

Той стана.

— Трябва да изпуша една цигара. Сега се връщам.

— Ще дойда с теб. И на мен ми се пуши.

Излязоха на терасата с нейните празни маси и столове. Привел глава от ледения вятър и дъжда, Греъм закри запалката си с длан и запали първо нейната цигара, после своята.

— Имаш ли изобщо представа в какво си се замесила?

Джоди се загледа в сивото неспокойно море.

— Не, затова ти я дадох.

Той пушеше, като държеше цигарата между палеца и показалеца си, сякаш беше стреличка.

— Какво знаеш за руската мафия?

— Не много.

— Аха. Ами току-що си си осигурила място на първия ред. Да си чувала някога за кървавите орли?

— Какво?

— Случвало ми се е да срещам американски мафиоти. Биват, доколкото е възможно да се каже подобно нещо. Отървават се от враговете си, като ги убиват бързо и ефективно — два куршума в главата. Но новото поколение руска и източноевропейска мафия е различно. Те обичат да пращат сигнали, разбираш ли?

— Сигнали?

— „Ебавай се с нас и няма просто да умреш. Първо ще минеш през самия ад.“ Разбираш ли?

— Какъв ад?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Да.

— Някой ги вбесява, те отиват в дома му. Изтезават и убиват дете пред семейството. Само за да дадат урок. Или карат децата да гледат как измъчват родителите им до смърт, така че да се научат никога да не се замесват с тях.

— Това не ме плаши, Греъм.

— Така ли? А трябва.

Допушиха цигарите и побързаха да влязат вътре. Писията и пържените картофи ги очакваха.

След като седнаха, той взе бутилката кетчуп и я тръсна върху картофите си.

— От мои източници чух, че някакъв румънски боклук бил намерен в един луксозен хотел в Ню Йорк. Направили му кървав орел.

— Какво означава това?

— Повярвай, не искам подобно нещо да се случва на теб. Така са постъпвали викингите с вождовете на враговете си. Просват ги по корем и одират цялата кожа от гърба им. После изсичат с брадва ребрата от гръбнака, докато жертвата е още жива. След това с голи ръце издърпват ребрата и белия дроб навън и ги разперват между раменете му, така че да приличат на прибрани криле на орел. Ако жертвата понесе всичко това мълчаливо, може да отиде във Валхала. Но ако закрещи, никога не попада там.

Тя потръпна.

— И това се е случило с…?

— Така го е намерила полицията в стаята му в „Парк Роял Уест“. Тип на име Ромео Мунтеану. Да ти говори нещо?

На Джоди й призля.

— Ро-Ромео Мун-какво?

— Мунтеану.

Тя поклати енергично глава.

— Не. Никога не съм чувала това име.

— Добре. Радвам се да го чуя. — Той я изгледа продължително. После отново вдигна флашката пред нея. — Ако не искаш някоя сутрин да се събудиш с извадени вътрешности, най-добре се отърви от това колкото може по-бързо. Не искаш да се замесваш с подобни хора.

— Какво има на нея?

— Имена и адреси на висши източноевропейски и руски членове на организираната престъпност в Щатите и на сътрудниците им по цял свят, наред с телефонни имена и имейл адреси, както и с номерата на банковите им сметки в няколко страни. Полицията по цял свят ще реши, че е дошла Коледа, ако се добере до това.

Тя се пресегна, взе флашката и я прибра в чантата си.

— Благодаря за предупреждението. Значи си разбил паролата?

— Разбих паролата.

— Дай ми я.

— Искаш да ти дам смъртната ти присъда ли?

— Казах, че не се страхувам. От никого, Греъм.

— А аз ти казах, че би трябвало.

— Предпочитам да мисля, че те трябва да се страхуват от мен — каза тя. — Щом са прибягнали до подобно изтезание и убийство, значи някой си иска много флашката. И е готов да плати сериозна сума за нея.

— Тези хора не правят бизнес по този начин — отвърна той.

— Аз обаче правя. — Тя сложи малко кетчуп в чинията си, набоде един картоф, топна го в червения сос и го лапна лакомо.

— Играеш си с огъня.

— Това нещо ново ли трябва да бъде?