Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (31)

31.

Петък, 27 февруари

Беше рожденият ден на Анджи. Шелби й каза, че си е взел почивен ден — щял да го отработи утре вечер, в събота, за да я изведе някъде да отпразнуват събитието.

Анджи се беше преместила наскоро в Брайтън от Ковънтри във вътрешността, след като се бе разделила с предишния си партньор, и беше омаяна от новия живот край морето. Така че макар да нямаше никакъв апетит, той я заведе на риба и картофи с шампанско в ресторант „Палм Корт“ на пристанището.

Докато тя седеше срещу него и се хранеше с удоволствие, като заливаше рибата и картофите си с оцет и кетчуп, той отпиваше от шампанското си и побутваше храната в чинията си. Едва успя да изяде няколко хапки.

— Какво става, секси? Не си ли гладен?

— Апетитът ми е изцяло насочен към теб — отвърна той с пресилена усмивка. — Така ме подлудяваш, че не мога да ям!

Усети как кракът й — без обувката — притиска чатала му.

— Харесва ми да си луд по мен — рече тя. — Искам винаги да си луд по мен.

Той се усмихна отново. Всъщност не се чувстваше страхотно, но не искаше да разваля големия й ден. Допи шампанското си, извика сервитьорката и поръча пинта бира с надеждата, че алкохолът ще му оправи настроението. По дяволите, беше се изръсил за такси, за да могат да отпразнуват подобаващо, така че по-добре разходите да си заслужават.

Сутринта беше видял, че глезенът му е леко подут. Но това не го обезпокои особено. През деня отокът като че ли не беше станал по-голям. Но тази вечер определено не се чувстваше сто процента добре. Беше малко замаян и лепкав от пот, сякаш е пипнал грип.

Разбира се, можеше да се дължи и на онази ужасна въртележка, на която Анджи настоя да се качат преди ресторанта. Беше ги издигнала високо във въздуха, премяташе ги отново и отново. И после, когато си мислеше, че няма да издържи повече, всичко се повтори. И потрети. Мозъкът му още си въобразяваше, че се върти.

Анджи го погледна и се намръщи. Извади салфетка от чантата си, наведе се напред и избърса брадичката му.

— Още кърви.

Шелби докосна мястото, което беше порязал, докато се бръснеше. Беше си сложил стипца, което обикновено вършеше работа. Но като отдръпна ръка, видя прясна кръв върху пръста си. Притисна салфетката към брадичката си, извика сервитьорката и я помоли да му донесе лепенка.

Изгълта бързо бирата си и поръча втора. Чинията на Анджи е празна, осъзна той, докато тя вземаше последното картофче, топваше го в кетчупа и го слагаше в устата си.

— От въртележката ли е? — попита тя, докато дъвчеше и гледаше огромната му, почти недокосната треска.

Той кимна окаяно.

— Май да. Никога не съм понасял въртележки.

— Свят ли ти се вие?

— Малко — призна той.

— Знам едно добро лекарство за това!

Кракът й отново се опря в чатала му и се задвижи нагоре-надолу.

— Хмммм — рече тя. — Усещам известно подобрение.

Той й се усмихна немощно.

— Да. Да, и аз го усещам.

— Май трябва да те прибера у дома и да те сложа в леглото — каза тя.

— Нощта е още млада — уклончиво отвърна той. Не беше сигурен, че би могъл да направи каквото и да било точно сега.

— Точно това имам предвид.

Тя размърда крака си.

Той допи втората си пинта, като се надяваше, че тя ще свърши работа. Не свърши. А го засили тичешком към тоалетната, където си изповръща червата.