Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (113)

113.

Събота, 14 март

Норман се събуди от позивите на пикочния си мехур, както ставаше повечето нощи. Остана да лежи объркан, като се мъчеше да разбере къде се намира. Стаята беше изпълнена с малко зловещо зелено сияние.

Зелени цифри в мрака изписваха 3:03.

Главата го цепеше.

„Къде, по дяволите…?“

И тогава си спомни.

Спусна крака на пода и стъпалата му потънаха в дебел килим. Подпря се и примигна, като се взираше в зеленикавия мрак. Надигна се чисто гол и се олюля несигурно. Чувстваше се дезориентиран, боеше се, че ще падне обратно в леглото.

Накрая събра смелост да направи крачка напред. Къде беше ключът на лампата?

Посегна надолу и затърси пипнешком телефона си. Ръката му докосна нощната лампа и шнура й. Намери копчето за включване и го натисна. Нищо не се случи.

Притискането върху мехура се беше засилило, след като се беше изправил. Банята беше право напред. Направи няколко крачки и се блъсна в нещо. Стол. Вратата на банята беше отдясно. Тръгна пипнешком напред, намери вратата, отвори я, влезе и затърси ключа на лампата. Помнеше, че е отляво. Пръстите му докосваха обаче само голи плочки. Или беше отдясно?

Най-сетне го намери, натисна го и моментално присви очи от ярката светлина и отражението си в огледалото. Малката тоалетна беше зад вратата вдясно. Бутна я, влезе, видя копчето за осветлението и го натисна. Слабата крушка светна.

Затвори вратата, вдигна дъската на тоалетната и се канеше да се облекчи, когато забеляза нещо като сянка да се движи надолу по стената.

Когато различи какво е всъщност, затрепери от ужас.

Космат черен паяк колкото дланта му, с оранжеви шарки.

Създанието се взираше в него. Спускаше се бавно по стената, оставяйки зад себе си нишка, стигаща до тавана, сякаш беше алпинист. Вече беше на нивото на лицето му. На не повече от трийсетина сантиметра от лицето му.

Плувнал в студена пот, той отстъпи колкото може назад, докато главата му не се опря в стената зад него. Огледа се отчаяно за някакво оръжие. Тук нямаше ли плунжер?

Успя да открие единствено тоалетната хартия.

Виждаше настръхналите косъмчета по корема на създанието. И очите му. Осем блестящи черни мъниста, гледащи към него — безстрашни, гладни, гневни.

Потта се стичаше по тялото му. Опита се да извика Джоди на помощ. Но от гърлото му не излезе никакъв звук.

Опита отново.

Гласът му беше парализиран от страх.

Впери поглед в очите. Ръката му докосна топчето тоалетна хартия. Опита се да го освободи, но то не помръдваше. Паякът се спусна още няколко сантиметра. Той инстинктивно закри пениса и тестисите си с лява ръка и дръпна рязко топчето. То неочаквано се освободи със силно тракане и падна между стената и тоалетната чиния.

Подобно на акробат, паякът се оттласна от стената на нишката си и полетя право към него, косматите му тънки крака се забиха в лицето му.

Потинг изкрещя. Затресе се в ужас. Изкрещя отново. Отново. Отново. Разтресе се. Опита се да махне проклетото нещо. Хиляда карфици се забиха едновременно в кожата му.

— ПОМОЩ! ПОМОЩ!

Изведнъж единственото, което можеше да види, беше слабо зелено сияние.

Дисплей на часовник. 4:07.

Лежеше по гръб на леглото, върху мокрите от пот чаршафи, задъхан. Мехурът му щеше да се пръсне.

Няколко секунди продължи да лежи и да стиска, още изпълнен с ужас от кошмара. Протегна ръка, намери шнура на нощната лампа и я запали. Стаята моментално се изпълни със светлина. Погледна със страх тавана и стените. Маслената картина в рамка, показваща мокра от дъжда парижка улица. Друга картина изобразяваше провансалско село.

Стана от леглото и отиде до банята, отвори предпазливо вратата, намери копчето за осветлението и го натисна. Надникна, преди да влезе, после още по-предпазливо отвори вратата на тоалетната. Пристъпи вътре, запали лампата и огледа тавана, стените и пода.

Нямаше нищо.

Въпреки това се облекчи колкото можеше по-бързо, излезе, затвори плътно вратата, изплакна ръце и се върна в спалнята, като затвори и вратата на банята.

Легна в леглото съвсем буден. Беше твърде уплашен, за да заспи отново.

Сякаш само секунди по-късно будилникът му звънеше и стаята беше изпълнена с дневна светлина.

С облекчение забеляза, че главата го цепи от арманяка, който бе изпил предишната вечер.