Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (88)

88.

Сряда, 11 март

— Мишки, гущери, жаби, скорпиони и насекоми — каза Таня Кейл, докато вървеше с Рой Грейс по коридора на „Тежки престъпления“ към заседателната зала за брифинга в 14:00 ч.

— Това ли си закусвала, Таня? — отвърна той. — Нищо чудно, че изглеждаш толкова добре!

— Не — ухили се тя. — Това ми готви Джейсън всеки ден за вечеря!

Той вдигна пръст към устните си.

— Шшш, не издавай тайната си, че всички ще поискат същото!

— Предполагам, че зависи от рецептата.

— И твоята каква е?

— Сурови и за предпочитане живи — каза тя. — Искахте да разбера какво обича да похапва пясъчната усойница.

— И това ли е диетата й?

— Да.

— В такъв случай се радвам, че не съм пясъчна усойница.

— А Джейсън се радва, че не съм черна вдовица. Те изяждат съпрузите си след чифтосване.

— Ако бях мъжки паяк, май щях да съм щастлив, ако жена ми каже, че има главоболие! — отвърна Грейс, докато влизаха в пълната зала.

— Е, сър, ако решите да промените диетата си, открих няколко фирми, които срещу кредитната ви карта могат да ви доставят всички тези създания, че и повече.

— И ще получа ли точки по клубната си карта?

— За съжаление, не чак толкова, сър. Разговарях с един джентълмен на име Дани Йомен от голям магазин на име „Петс Корнър“. Хлебарките били едно от любимите лакомства на пясъчната усойница. Но ако купите кутия хлебарки, няма да имате нужда от повече. Нататък можете да ги развъждате сами. Стига гадините да имат подходящите условия, достъп до вода и топла среда, нищо повече не ви трябва.

— Ще го запомня, ако реша да взема на Клио пясъчна усойница за Коледа — каза Грейс.

Седнаха на местата си и Грейс запозна набързо екипа със събитията около Едуард Крисп, като добави, че Брансън и Потинг се връщат. После разказа за разговора си с Кели Никълс снощи и за срещите си с Пю сутринта и с д-р Уест в моргата.

— Запознах началника с хода на операция „Паяк“ и мнението ни, че може би си имаме работа с черна вдовица в града, която си избира, омъжва се и после убива възрастни богати мъже. Според Уест смъртта на Роули Кармайкъл от отровата на пясъчна усойница може да е подозрителна, тъй като е бил ухапан във фермата за крокодили, а това не е естествената среда за змията. Освен това около мястото на ухапването няма следи от екхимоза, или обезцветяване на кожата, което би трябвало да се очаква.

— Какво имате предвид — вие или доктор Уест — под подозрителна, шефе? — попита Джон Екстън.

— Според доктор Уест Роули Кармайкъл може да е получил отровата по някакъв друг начин, не чрез ухапване — отвърна Грейс.

— По какъв друг начин?

— Ами според Уест има само един начин за получаване на смъртоносна доза — чрез инжекция. Кармайкъл е бил диабетик и си е биел четири пъти дневно инсулин. Дали милата му съпруга не е сменила инсулина със змийска отрова? Не можем да отхвърлим тази възможност предвид миналото й, което е доста интересно. Джоди Бентли е щяла да стане Джоди Клайн, но бъдещият й съпруг паднал от скала в Куршевел във Франция. След това се омъжила за Роули Кармайкъл, който умрял няколко дни след сключването на брака им. Интересното е, че първият съпруг на Джоди Бентли, Кристофър, също е умрял от ухапване на пясъчна усойница преди няколко години.

Той млъкна, за да отпие глътка кафе.

— Тя изглежда много веща в създаването на фалшиви самоличности. Казах на началник Пю, че макар да сме хвърлили много ресурси в опит да я открием, засега не знаем местонахождението на тази изключително умна и опасна дама. Знаем за една пощенска кутия, която е използвала, и помолихме фирмата да ни уведоми, когато тя се появи отново, но те не са склонни да ни сътрудничат, което не е изненадващо. Не разполагаме с ресурси да наблюдаваме адресите й, които са ни известни. В момента следим записите от камерите по улиците, но задачата е огромна. Тя не отговаря на телефона си и затова Мишел Уебсдейл не успя да си уреди среща с нея. В момента имаме две задачи. Първата е да спипаме тази жена, преди да намери следващия си съпруг и евентуална жертва. Втората е да намерим по-солидни доказателства за арестуването й, тъй като всички улики, с които разполагаме досега, са косвени.

Грейс обяви край на брифинга и помоли Таня Кейл и Глен Брансън, който тъкмо се бе върнал от Лион, да дойдат в кабинета му.

Няколко минути по-късно седяха около масата.

— Ако сме прави в предположението си, че Джоди Кармайкъл се цели в богати възрастни мъже, предлагам да й пробутаме някой с внимателно измислена история, който да подхожда на изискванията й — каза Рой. — Някой оттеглил се от работа потаен мултимилионер, чиято съпруга е умряла преди известно време, може би страдащ от неизлечима болест и върнал се в Брайтън, за да прекара последните си дни тук. Ще използваме социалните мрежи, за да го представим като богат филантроп. Мисля да работим и с някои от местните вестници и по-конкретно с „Аргъс“, но също и с „Брайтън енд Хоув Индипендънт“, „Мид Съсекс Таймс“ и „Съсекс Експрес“, които да пуснат материали за него. Може да се обърнем и към медии като Радио Съсекс и Лейтест ТВ — например може да даде интервю колко много са му липсвали мачовете на „Албион Роър“, как е решил да почете Брайтън, като прекара последните си дни тук, такива неща.

— Няма ли да се появи проблем, сър? — каза Таня. — Всеки може да провери и да види, че няма минало в социалните медии?

Грейс кимна.

— Напълно си права, Таня. Обсъдих въпроса с началника на „Финансови престъпления“ в Лондонската полиция и с командира на отряд „Измами“ към Скотланд Ярд. — Той се усмихна. — Те са доста напред в материала и отдавна са предвидили проблема. В играта са почти от появата на така наречените „социални медии“. Създавали са фалшиви самоличности първо в Майспейс, после във Фейсбук, Туитър и напоследък в Инстаграм, Пинтерест, Снапчат и всички останали. Изберете си самоличност и ще ви я дадат. В нашия случай мултимилионер отшелник, който е овдовял и е взел решение да остави по-голямата част от богатството си за благотворителна дейност.

— Мътните да ме вземат, хитро! — каза Глен.

— И аз си помислих същото — отвърна Рой Грейс. — В полицията предимно се мъчим да догоним лошите. Хубаво е да видиш, че имаме и хора с въображение, които понякога ни изкарват напред в играта. От „Финансови престъпления“ от Лондон ни изпращат детектив, който да ни съветва. Идва днес.

— Имате ли предвид някого за ролята, сър? — попита Таня.

— Още не — отвърна той. — Можем да се обърнем към отдел „Работа под прикритие“ да ни посочат подходящ човек, който е работил в тази област. Отделът е управляван толкова добре, че никой не знае кои са работещите в него. Подходящата процедура би била да се използва детектив, който не е от областта, но това понякога е невъзможно.

— А как стои въпросът с опасността за човека? — попита Таня Кейл.

— Трябва да се заемем с това при пълната оценка на риска — каза Грейс. — Но ние го правим всеки ден, нали? Опитваме се да направим нашия град по-безопасно място. За целта всички в един или друг момент поемаме рискове. Никога не съм срещал добър полицай, който не е излагал живота си на опасност. Не сме ли готови да го направим, значи е време да напуснем.

Кейл и Брансън кимнаха.