Питър Джеймс
Обичам те мъртъв (54)

54.

Понеделник, 2 март

Ако Шелби Стонър бе пострадал половин час по-късно, случаят му щеше да се падне на някой друг от отдел „Тежки престъпления“ на Съри и Съсекс. Но след дълъг период на възстановяване и почивка Рой Грейс отново беше в играта. Възможно бе да му се е паднало първото вероятно убийство за годината. Макар и да беше от онези случаи, които той и колегите му харесваха най-малко — убийство на добре известен боклук. Засега нямаше конкретни доказателства, че става въпрос за убийство, но въпреки това смъртта беше определено подозрителна.

Ако имаше избор, Грейс — а и всеки друг детектив — щеше да предпочете по-изискан случай, но той нямаше намерение да не се възползва от възможността. А и като се имаше предвид, че става въпрос за смъртта на престъпник като Стонър, най-вероятно случаят щеше да бъде разрешен бързо. Изглеждаше, че Стонър е бил убит от змия, но как и къде бе станало това? Една от възможностите беше смъртта му да е свързана с криминалната му дейност в Брайтън — обири, продажба на наркотици, а в последно време и кражби на коли. Но от дългия си опит Грейс знаеше, че никога не бива да подхожда предубедено към която и да било ситуация.

НЕ ПРЕДПОЛАГАЙ НИЩО, НЕ ВЯРВАЙ НА НИКОГО, ПРОВЕРЯВАЙ ВСИЧКО беше мантрата, втълпена на всеки детектив в страната още в самото начало на кариерата му. Първото място, което трябваше да се огледа при подозрителна смърт, беше домът на жертвата. Осемдесет процента биваха убивани от любим или познат. Първата задача беше да се установи къде е живял Стонър — и евентуално с кого. Може би е бил убит от близките си. Или пък от някой конкурент или заради връзката си с друго престъпление.

Грейс прекъсна ранната си разходка с Хъмфри и се обади на следователския екип на повикване. Информацията вече започваше да пристига.

Кейтлин дойде да поеме Ноа и малко след това Клио замина на работа. Работният ден в моргата започваше рано — Клио и екипът й се явяваха в седем сутринта, за да подготвят чакащите за аутопсия тела.

Градската морга извършваше средно по три аутопсии на ден. За Клио, като майка на бебе, ранният час беше удобен, защото означаваше, че може да се прибере у дома към четири следобед. След бруталността на аутопсията следващата й задача беше с помощта на асистентите си да приведе тялото във вид, подходящ за оглед и формално идентифициране при нужда. Това означаваше връщане на всички органи по местата им, зашиване, измиване, оправяне на косата и слагане на грим. После приемаха и третираха близките със съчувствие и уважение в параклиса.

По закон в момента на смъртта тялото на човек се превръщаше в собственост на Съдебна медицина. Ако някой умреше от болест или други естествени причини и докторът му беше готов да напише смъртния акт, тялото можеше да отиде направо за погребение.

В повечето случаи, когато причината за смъртта не беше подозрителна — например, когато болен човек умре повече от двайсет и осем дни след последното посещение на лекар или при нещастен случай — аутопсията се извършваше от един от тримата местни патолози. Но при смъртните случаи, за които имаше основание да се смята, че са станали при съмнителни обстоятелства, се обръщаха към опитен патолог от Вътрешното министерство — те бяха общо трийсет и двама за цялата страна. Стандартната аутопсия продължаваше по-малко от час. Аутопсията на специалиста можеше да отнеме цял ден или дори повече.

За Рой винаги беше трудно да вижда Клио, докато е на работа, с важни, мрачни задачи, които изпълняваше всеки ден в контраст с живота й у дома. И й се възхищаваше още повече за това. Тя често му беше казвала, че най-голямото й удовлетворение идва от това, че помага на безутешните близки в един от най-трудните моменти в живота им.

От собствените си разминавания на косъм със смъртта — и от опасностите, които грозяха всеки полицай — Грейс знаеше, че винаги има вероятност един ден и самият той да се озове на някоя маса за аутопсии.

Самата Клио също го знаеше отлично. Това беше слонът в стаята, за който рядко се говори. Независимо от размерите на сянката му. Той я уважаваше неимоверно заради работата и нагласата й.

Бързо взе душ, избръсна се и слезе в кухнята. Сложи каша в микровълновата, отиде до аквариума на Марлон и пусна щипка храна.

— Добро утро, приятел, добре ли спа? Как я караш?

Отговорът на златната рибка беше същият като всеки път. Тя отвори и затвори уста няколко пъти, изплува на повърхността и глътна малко храна. Странна работа, помисли си Грейс, но това вероятно беше върховият момент от деня на Марлон.

Отнесе кашата си на масата, седна и започна да се храни, като прелистваше страниците на списание „Съсекс Лайф“ Но само секунди по-късно телефонът му иззвъня.

— Рой Грейс — отговори той.

— Добро утро, Рой.

Разпозна гласа на главния съдебен лекар на Брайтън и Хоув.

— Добро утро. Инспектор Анакин каза, че ще се обадите. — Всичките им разговори бяха изцяло по работа; тя не си падаше по любезностите и празните приказки.

— Рой, съобщиха ми за жител на Брайтън, някой си господин Шелби Стонър, който умрял след пътен инцидент в Марин Парейд в Брайтън. Има сериозни съмнения относно причините за смъртта му.

— Да, аз също имам въпроси за обстоятелствата.

— Както знаеш, лекарите, които са го поели, не смятат, че нараняванията от инцидента са достатъчни, за да причинят смъртта. Те подозират, че може би е бил отровен, вероятно ухапан от отровна змия, или е пипнал някаква тропическа болест. Един от парамедиците е работил в Африка преди години. Казва, че Стонър имал следи от ухапване на десния глезен, може би от змия. Трябва да извикаме патолог от Вътрешното министерство с опит в тази област. Има един, доктор Ник Бест. Свързах се с него и той ще дойде сутринта. Предстоят токсикологични тестове, по-късно ще имам повече информация, но просто исках да ти кажа как стоят нещата до момента.

— Благодаря — каза Грейс. — И моите предположения са същите.

— По-късно днес излизам в почивка — каза съдебната лекарка. — В момента имам недостиг на хора, така че Пени Скофийлд от Западен Съсекс ми предостави един от своите патолози, Мишел Уебсдейл. Тя ще работи с теб.

— Ще чакам да ми се обади. Междувременно ще позвъня в Лондонската зоологическа градина веднага щом отворят, за да видя дали не могат да изпратят специалист по змиите да отиде с екипа, който ще претърсва дома на Стонър — за всеки случай. Току-що установих, че е живеел с приятелката си Анджи Бунсен, която няма криминално досие.

Рой затвори и се върна към изстиналата си каша. Често при разследване на убийства изпитваше дълбоко съчувствие към жертвите. Щеше обаче да му е трудно да изпитва подобно нещо към долен боклук като Шелби Стонър, чиито жертви често бяха възрастни и уязвими хора.

Много често на типове като Стонър, които помрачаваха живота на свестните хора, им се разминаваше десетилетия наред благодарение на несправедливата съдебна система. Същевременно Грейс си даваше сметка, че той е човешко същество, което въпреки криминалното си минало заслужава същото задълбочено разследване като всеки друг. Нямаше съмнение, че миналото на Стонър ще се окаже трагично, както се случваше при повечето злодеи — разпаднало се семейство, родители алкохолици или побойници, които никога не са му дали шанс в живота, никога не са му давали добър пример и не са установявали морални граници. Тъжна жертва на живота, лишена от бъдеще от преждевременна смърт. Грейс вече знаеше, че Стонър е имал приятелка и може би семейство, които също заслужаваха да положи усилия за тях.