Антология на немската поезия

Вместо предговор 0

от Димитър Стоевски

Избрани

fb2.zip epub txt.zip sfb.zip pdf mobi

Валтер фон дер Фогелвайде

Роден около 1170 г. вероятно в Южен Тирол, Австрия, умрял към 1227 г. и погребан във Вюрцбург. Безимотен дворянин. Запазени са около седемдесет песни, които се отличават от песните на другите минезингери с по-дълбоката си интимност, с по-голямото богатство на мотиви и с по-откритата си жизнерадост. Писал е и политически епиграми, насочени срещу папската власт.

Неизвестен автор

Мартин Лутер

Род. 1483 г. в Айслебен, умрял пак там 1546 г. Син на миньор. Основоположник на немското протестантство. Писал религиозни песни, басни, политически и педагогически книги. През 1508 г. става професор по теология и философия във Витенберг, излиза публично срещу индулгенциите и обединява цялата антипапска опозиция в Германия. В замъка Вартбург превежда Библията и този превод има решаващо значение за развитието на единния литературен немски език.

Ханс Закс

Род. 1494 г. в Нюрнберг, умрял пак там 1576 г. Обущар. Изтъкнат майстерзингер, оставил около четири хиляди песни, трагедии, фарсове, легенди и пр., в които преобладават хумор, поучения и реалистична характеристика на хората.

Фридрих фон Логау

Род. 1604 г. в Брокрут, умрял 1655 г. в Лигниц. Прочут немски епиграматик — оставил около три хиляди епиграми, насочени срещу тогавашното чуждеене на немците и срещу религиозната нетърпимост.

Симон Дах

Род. 1605 г. в Мемел, умрял 1659 г. в Кьонигсберг. Следвал теология, после философия и литература. Писал прости, сърдечни светски и религиозни песни.

Паул Флеминг

Род. 1609 г. в Хартенщайн, умрял 1640 г. в Хамбург. Заедно с Грифиус един от най-значителните немски лирици през XVII век. Възприел простотата и съкровеността на народната месен.

Пътувал из Русия и написал стихове за живота на руския селянин и за Москва.

Андреас Грифиус

Род. 1616 г. в Глогау, умрял пак там 1654 г. Писал главно сонети, оди и епиграми. Открит хуманист и миролюбец. Автор на първата немска гражданска трагедия — „Карденио и Зелинда“.

Народни песни

Йохан Кристиан Гюнтер

Род. 1695 г. в Щригау, умрял 1723 г. в Йена. Най-видният поет в преходния период от дворцовата литература към буржоазното просвещение. Стиховете му, непосредствен израз на един кратък трагичен живот, по настроение предхождат Гьотевите.

Фридрих Готлиб Клопщок

Род. 1724 в Кведлинбург, умрял 1803 г. в Хамбург. Следвал теология. Писал оди, наситени с чувство към природата. Автор на религиозната поема „Месиада“, също на библейски и исторически драми. Подготвя идването на класиката, развива нови форми на поетичния израз.

Кристиан Фридрих Даниел Шубарт

Род. 1739 г. в Оберзонтхайм, умрял 1791 в Щутгарт. Лирик от „периода на бурните устреми“. Заради нападките срещу абсолютизма бил затворен от херцога Карл-Евгений в крепостта Хоенасперн, дето лежал десет години; тук написва покъртителните си „Стихове от тъмницата“.

Матиас Клаудиус

Род. 1740 в Райнфелд, умр. 1815 вън Бандсбек. Следвал теология. Писал прости, задушевни песни, издавал прочутото християнско нравоучително списание „Вандсбекски куриер“.

Йохан Готфрид Хердер

Род. 1744 в Морунген, умр. 1803 във Ваймар. Историк и теолог, философ, поет и преводач, прогресивен критик, вдъхновител на „бурните устреми“ и на немската класическа литература, особено на Гьоте. Сборникът му „Гласовете на народите в песни“ най-напред запознава Западна Европа със славянското народно творчество.

Готфрид Аугуст Бюргер

Род. 1747 в Молмерсвенде, умр. 1794 в Гьотинген. Един от най-големите политически поети през XVIII в., воювал срещу феодализма. Професор по естетика. Създател на модерната немска балада („Ленора“). Неговата обработка на „Мюнхаузен“, тая чудна сатира срещу дворянството, станала народна приказка.

Йохан Волфганг Гьоте

Род. 28 август 1749 във Франкфурт на Майн, умр. 22 март 1832 във Ваймар. Поет, философ, естественик и държавник. Най-виден представител на немската поезия, издигнал немската литература до висотата на класическа световна литература. Влиза в движението на „бурните устреми“. Като адвокат във Франкфурт пише първата редакция на „Фауст“ и пиесата „Гьоц фон Берлихинген“. Плод на пребиваването му във Вецлар и на любовта му към Шарлота Буф е романът в писма „Страданията на младия Вертер“. Става съветник, а по-късно министър на херцог Карл-Август във Ваймар. През 1876 г. скъсва със служебните си задължения и заминава за Италия, а след завръщането си поема ръководството на театъра. През 1806 г. се оженва за Кристиана Вулпиус, работничка-цветарка. Освен богатата лирика по-известни са още творбите му „Ифигения в Таврида“, „Торквато Тасо“ и „Егмонт“ (драми), „Херман и Доротея“ (поема), „Поезия и истина“ (автобиография), „Вилхелм Майстер“ (роман) и др.

Йохан Хайнрих Фос

Род. 1751 в Зомерсдорф, умр. 1826 в Хайделберг. Следвал теология и филология. В своите „Идилии“ се бори срещу юнкерството и крепостничеството, Превеждал Омир, Вергилий, Шекспир и др.

Якоб Михаел Райнхард Ленц

Род. 1751 в Зесвеген, умр. 1792 в Москва. След Гьоте най-талантливият драматически автор от периода на „бурните устреми“. Пиесите му имат обществена насоченост; най-известни от тях са „Възпитател“ и „Войниците“.

Фридрих Шилер

Род. 10 ноември 1759 в Марбах на Некар, умр. 9 май 1805 във Ваймар. Следва военната академия на херцог Карл-Евгений в Щутгарт и става полкови лекар. Побягва в Манхайм и работи в театъра. По-късно с помощта на Гьоте става професор по история в Йена. Освен лириката, челно място в която заемат баладите, Шилер се проявява главно като драматически автор на немската класика: „Разбойници“, „Заговорът на Фиеско в Генуа“, „Коварство и любов“, „Дон Карлос“, трилогията „Валенщайн“, „Мария Стюарт“, „Орлеанската дева“, „Месинската невеста“, „Вилхелм Тел“ и незавършената „Димитрий“. Оставя и естетически трудове. Високият му етически патос допринася за развитието на немското национално съзнание и на работническото движение в борбата му против буржоазията.

Йохан Готфрид Зойме

Род. 1763 в Позерна, умр. 1810 в Теплиц. Демократичен, антиклерикален писател, който критикува остро немските князе. Продаден от Фридрих Втори, ландграф на Хесен, като наемник в Америка. От 1793 до 1796 е на руска военна служба.

Фридрих Хьолдерлин

Род. 1770 в Лауфен, умр. 1843 в Тюбинген. Един от най-значителните поети на класическата немска национална литература. От 1806 г. е душевноболен. Като представител на свободомислещата буржоазия той се възхищава от античната гръцка култура и я сочи за образец. Одите му славят Френската революция, а романът му в писма „Хиперион“, написан в ритмична проза, ратува за свободата на нова Гърция.

Новалис

Род. 1772 в Обервидерщед, умр. 1801 въз Вайсенфелс. Един от най-видните ранни романтици — възпява католическото средновековие, пише религиозни песни.

Клеменс Брентано

Род. 1778 в Еренбрайтщайн, умр. 1842 в Ашафенбург. Наречен „странствуващ певец на романтизма“. Оставил е романтични приказки, разкази, песни и драми. Събудил отново интереса към събиране на народни песни, които издал заедно с Ахим фон Арним под наслов „Приказният рог на момчето“.

Аделберт фон Шамисо

Род. 1781 в замъка Бонкур (Шампания), умр. 1838 в Берлин. Френски емигрант. Либерален немски поет на романтизма. Пише нежна лирика, политически сатири, превежда Беранже. Световноизвестен го направи приказката му „Петер Шлемил“.

Лудвиг Уланд

Род. 1787 в Тюбинген, умр. пак там 1862. Късноромантичен поет. Либерален политически деец и борец за единна демократична Германия. Писал балади, лирика и драми. Събирал народни песни.

Фридрих Рюкерт

Род. 1788 в Швайнфурт, умр. 1866 в Нойзес. Поет и езиковед. Направил майсторски преводи на ориенталска лирика.

Йозеф фон Айхендорф

Род. 1788 в Лубовиц, умр. 1857 в Найсе. Романтичен поет с реалистични черти. От обемистото му творчество имат стойност само няколко новели и лириката му, която обновява традициите на народната песен.

Вилхелм Мюлер

Род. 1794 в Десау, умр. пак там 1827. Известен с прости, задушевни песни, към някои от които е написал музика Франц Шуберт.

Аугуст фон Платен

Род. 1796 в Ансбах, умр. 1835 в Сиракуза. Живял предимно в Италия. Буржоазно-републикански поет, самотен представител на свободолюбиво-антифеодалната опозиция. Пише антиромантични комедии, сонети, балади, революционни стихове за Полша и полемични срещу немската еснафщина.

Анете фон Дросте-Хюлзхоф

Род. 1797 г. в имението Хюлзхоф край Мюнстер, умр. 1848 г. в Меерсбург. Значителна поетеса със силно чувство към природата. Пише стихотворения, балади и новели в границите на буржоазния реализъм през XIX век.

Хайнрих Хайне

Род. 13 декември 1797 в Дюселдорф, умр. 17 февруари 1856 в Париж. Революционен поет и публицист. Започва като романтик („Книга на песните“), но по-късно се развива като сатирик, който воюва срещу политическата и черковна реакция („Германия, зимна приказка“). От 1831 живее в Париж, дето се сближава с Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Изпод перото му се явяват и прекрасните „Пътни картини“, в които напада рязко пруската феодална дворянска клика, схоластическата ученост и немското филистерство.

Николаус Ленау

Николаус Ленау (Николаус Франц Нимбш фон Щреленау)

Род. 1802 в Шатад, умр. 1850 в Обердьоблинг. От 1844 умопомрачен. Най-значителният демократично-революционен лирик на австрийската литература през XIX век.

Едуард Мьорике

Род. 1804 в Лудвигсбург, умр. 1875 в Щутгарт. Един от най-известните поети след Гьоте, повлиян от романтизма, но отразяващ действителността с реалистични средства. Нежен лирик. Майстор на идилията. Оставил е още балади в народен дух, новели и приказки.

Фердинанд Фрайлиграт

Род. 1810 в Детмолд, умр. 1876 в Канщат. Патетичен революционен поет. Заедно с Карл Маркс издава „Нов рейнски вестник“, член е на „Съюза на комунистите“. Пише екзотични балади и революционна лирика. От 1868 г. преминава в буржоазния лагер и пише националистическа лирика.

Фридрих Хебел

Род. 1813 във Веселбурен, умр. 1863 във Виена. Виден поет и драматически автор, недомогнал се до реалистическа трактовка на съвременни проблеми. В трагедиите си поставя на предно място борбата и гибелта на индивида, който напразно воюва срещу предразсъдъците на своето време. Главни драми: „Мария Магдалена“, „Агнес Бернауер“, „Нибелунгите“.

Теодор Щорм

Род. 1817 в Хузум, умр. 1888 в Хадемаршен. Значителен буржоазно-хуманистичен поет и новелист, склонен към меланхолия и резигнация, непрозрял големите противоречия на епохата. По-известни новели: „Именското езеро“, „Ездачът на белия кон“ и др.

Георг Хервег

Род. 1817 в Щутгарт, умр. 1875 в Баден-Баден. Един от най-значителните поети на революцията от 1848 г. и на зараждащото се работническо движение. Най-известни са сбирките му „Стихове на един жив“ и „Нови стихотворения“.

Готфрид Келер

Род. 1819 в Глатфелден, умр. 1890 в Цюрих. Редом с Хайне най-големият немски реалист през XIX век, буржоазен демократ. В новелите си (сборник „Хората от Селдвила“ и др.) описва хумористично тогавашната швейцарска буржоазия, а с автобиографичния си роман „Зеленият Хайнрих“ продължава традициите на немския класически роман.

Теодор Фонтане

Род. 1819 в Нойрупин, умр. 1898 в Берлин. Критически реалист, прогресивен и демократичен поет, романист и критик. От френско потекло. Пише романтични балади в стила на шотландската народна песен. В твърде известните си, психологически задълбочени романи критикува пруските юнкери и берлинската буржоазия („Ефи Брист“, „Госпожа Йени Трайбел“ и др.). Допринася за възникването на натурализма, чийто главен представител става Герхард Хауптман.

Георг Веерт

Род. 1822 в Детмолд, умр. 1856 в Хавана (Куба). Фридрих Енгелс го нарича „първият и най-значителен поет на немския пролетариат“. Приятел и съратник на Маркс и Енгелс. Освен стихове пише обществено-критични хуморески и др.

Конрад Фердинанд Майер

Род. 1825 в Цюрих, умр. 1898 в Килхберг. След Готфрид Келер най-големият швейцарски лирик и новелист. Стиховете му са образни и строги по форма. Повлиян е от италианския ренесанс и неговия култ към личността.

Вилхелм Буш

Род. 1832 във Видензал, умр. 1908 в Мехтсхаузен. Художник, илюстратор и поет. Обществено-критичен, антиклерикален сатирик и хуморист. Твърде оригинални са неговите истории в картини и стихове — „Отец Филуций“, „Свети Антоний Падуански“, „Благочестивата Елена“, „Макс и Мориц“ и мн. др.

Детлев фон Лилиенкрон

Род. 1844 в Кил, умр. 1909 в Алт-Ралщед до Хамбург. Представител на импресионизма. Лирик с ярка самобитност, в чиито творби наред със здравата чувственост се долавят тонове на печал и безнадеждност. Романите и драмите му са несполучливи.

Арно Холц

Род. 1863 в Растенбург, умр. 1929 в Берлин, поет и теоретик на последователния натурализъм, после борец за формално обновление на лириката. Книгата му „Фантазус“ съдържа стихове, изградени върху „вътрешен ритъм“. По-късно се увлича в експресионизма.

Рихард Демел

Род. 1863 във Вендиш-Хермсдорф, умр. 1920 в Бланкензее. Импресионистично-натуралистичен поет. Лириката му е близка до народната песен. В любовните си стихове въстава против фалшивия буржоазен морал. Писал е също романи и драми. В някои негови творби се срещат и социални мотиви.

Рикарда Хух

Род. 1864 в Брауншвайг, умр. 1947 в Шьонберг. Буржоазно-хуманистична писателка със съвършени по форма стихотворения, пише също хубави разкази и романи, отличаващи се със своеобразен стил и свързване на романтика с действителност. По-късно преминава към исторически романи, исторически, философски, литературни и религиозно-исторически изследвания.

Стефан Георге

Род. 1868 в Бюдесхайм, умр. 1933 в Минузио до Локарно). Стреми се да освежи формално-естетически немската поезия. Превежда и се учи от френската поезия.

Кристиан Моргенщерн

Род. 1871 в Мюнхен, умр. 1914 в Мерано. Буржоазно-хуманистичен лирик и сатирик. По-известни произведения: „Обеснически песни“, „Палмщрьом“, „Палма Кункел“ и др., в които създава своеобразна гротескна лирика, странна смесица от философско дълбокомислие, дръзка фантазия, гениални езикови новообразувания, шега и подигравка.

Хуго фон Хофманстал

Род. 1874 във Виена, умр. пак там 1929. Един от най-известните австрийски поети. В лириката и драмите му се чувствува изтънчен култ към красотата. Обновил много антични, средновековни и барокови драми; писал либрета за Рихард Щраус; инициатор на Залцбургските тържества.

Райнер Мария Рилке

Род. 1875 в Прага, умр. 1928 в Монтрьо. Австрийски поет. Един от най-бележитите представители на немската поезия в началото на XX век. Неговите стихове са безукорни по форма и звучност и немският език в тях стига до съвършенство. По-важни книги: „Часослов“, „Книга на образите“, „Сонети на Орфей“, „Дуински елегии“.

Херман Хесе

Род. 1877 в Калв, Вюртемберг, умр. 1963 в Монтаньола край Лугано. Буржоазно-хуманистичен лирик и белетрист със световна известност. През 1946 г. получи Нобеловата премия. Главни творби: „Петер Каменцинд“, „Под колелото“, „Степният вълк“ и др. Автор е и на студия за Достоевски — „Поглед в хаоса“ (1920 г.).

Ханс Кароса

Род. 1878 в Бад Тьолц, умр. 1956 в Пасау. Син на лекар, завършва също медицина и упражнява лекарска практика главно в Пасау. Белетрист и лирик. Творбите му са предимно лични изповеди. Тълмач на съкровени душевни трепети, който съзнателно бяга от реалността.

Вилхелм Леман

Род. 1882 в Пуерто Кабело (Венецуела), живее в Западна Германия. Буржоазно-хуманистичен писател, предимно лирик, с дълбоко чувство за природата и чистота на поетичния стил.

Бертолд Фиртел

Род. 1885 във Виена, умр. пак там 1953. Австрийски прогресивен писател и режисьор. През 1933 г. емигрира в САЩ. Известно време (от 1950 г.) сътрудник на Бертолтбрехтовия театър „Берлинер ансамбъл“.

Георг Тракл

Род. 1887 в Залцбург, умр. 1914 в Краков. Австрийски следимпресионистичен поет. Пише меланхолии стихове с изострена чувствителност. Последните му творби са подчертано антимилитаристични.

Георг Хайм

Род. 1887 в Хиршберг, умр. 1912 в Берлин. Експресионистичен поет и новелист, строг във формата и твърде пластичен. Стихосбирки: „Новият ден“, „Umbae vitae“ („Сенки на живота“), „Крадецът“ (новели) и др.

Курт Тухолски

Род. 1890 в Берлин, умр. 1935 в Швеция (самоубил се в изгнание). Публицист и сатирик. Воюва със стихове и статии срещу реакцията, национализма и милитаризма от позициите на прогресивен буржоазен интелектуалец.

Франц Верфел

Род. 1890 в Прага, умр. 1945 в Калифорния, САЩ (в изгнание). Значителен австрийски буржоазно-хуманистичен писател-експресионист. Пише също романи и драми, в които засяга етични и религиозни проблеми.

Ерих Вайнерт

Род. 1890 в Магдебург, умр. 1953 в Берлин. Виден поет и революционер. В началото на 20-те години пише остри политически стихове, които печата в списанията „Симплицисимус“ и „Велтбюне“ и в. „Роте фане“. През 1929 г. става член на ГКП, Издава сборник „Ерих Вайнерт говори“ в 1930 г. През 1933 г. се прехвърля тайно в Швейцария, оттам отива във Франция и после в Съветския съюз. Интербригадист в Испанската война. През 1943 г. в Съветския съюз е избран за председател на комитета „Свободна Германия“, а след сгромолясването на хитлеризма участвува активно в строителството на ГДР.

Йоханес Бехер

Йоханес Роберт Бехер

Род. 1891 в Мюнхен, умр. 1958 в Берлин. Един от най-видните деятели на новата немска култура. Великата Октомврийска революция и революционният кипеж в Германия оказват голямо влияние върху идейното и творческото му развитие. Един от първите задгранични писатели, който се обърна с възторжено поетично приветствие към млада Съветска Русия. През 1917 г. влиза в „Спартаковия съюз“, а през 1920 г. става член на ГКП. След заграбване на властта от хитлеристите е принуден да емигрира в Съветския съюз. След войната се завръща в родината си. От юли 1945 г. до смъртта си беше президент на Културбунда — масова демократична организация на немската интелигенция. Носител на международната премия „За укрепване мира между народите“. Дълго време беше и министър на културата.

Клабунд

Род. 1890 в Кросен, умр. 1928 в Давос (Швейцария). Лирик и белетрист с хуманистична и социалкритическа линия. Направил хубави, макар и твърде свободни преводи от китайската литература: „Тебеширеният кръг“, „Ли Тай-пе“ и др.

Ернст Толер

Род. 1893 в Замочин, умр. 1939 в Ню Йорк (самоубива се в изгнание). Участвува в правителството на т.нар. „съветска република“ в Бавария. Пише пламенни антимилитаристични, революционно-тенденциозни драми: „Прелом“, „Маса-човек“, „Хинкеман“.

Карл Цукмайер

Род. 1896 в Накенхайм, живее в Западна Германия. Буржоазно-антифашистки писател. Отначало пише предимно пиеси, които имат голям успех, особено „Капитанът от Кьопеник“.

Бертолт Брехт

Род. 1898 в Аугсбург, умр. 1956 в Берлин. Един от най-нашумелите писатели на днешна Германия, голям майстор на острата политическа сатира, талантлив драматически автор. През ноемврийската революция в Германия (1918) бива избран в съвета на работническите и войнишки депутати в Аугсбург. През 1933 г. емигрира. Живее дълги години в различни страни, бил е няколко пъти и в Съветския съюз, дето редактира излизащото там на немски език списание „Дас ворт“. В началото на Втората световна война се намира в САЩ, но след войната го преследва комисията за антиамериканска дейност и през 1948 г. той се завръща в родината си. Най-известни са пиесите му „Майка Кураж и нейните деца“, „Добрият човек от Сечуан“, „Удържимият възход на Артуро Хи“, „Животът на Галилей“ и др. Интересен е и „Просяшки роман“, по който е създадена и „Просяшка опера“ (неправилно „Опера за три гроша“ или „Опера за пет пари“). Повечето от стиховете му са написани в свободен ритъм и са неримувани.