Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966


Сърце, ликувай!

Аз направих добрина

и вече сам не съм.

Един човек живее,

един човек е жив

и щом за мен помисли,

очите му блестят от влага.

Сърце, ликувай:

един човек е жив!

И аз не съм, не съм за дълго сам,

защото добрина направих.

 

И дните на въздишки отминават.

Хиляда добрини сега ще сторя!

Усещам вече —

всички ме обичат,

защото аз обичам всички.

И се стремя към тях, понесъл

познанието за доброто.

Ти, мое сетно и най-сладко,

сияйно и пречисто, и най-просто чувство:

доброта!

Хиляда добрини сега ще сторя!

И най-прекрасната награда ще получа:

благодарност,

благодарност от света.

Смълчаните предмети

се хвърлят в моите прегръдки —

смълчаните предмети,

които в час щастлив

като добри животни съм погалвал…

 

Писалището ми проскръцва,

знам, да ме прегърне иска то.

Пианото се мъчи да изсвири

любимата ми песен и сега —

тайнствено и непохватно

ведно подрънкват всички струни.

И книгата сама разгръща листи.

Направих добрина!

Когато бродя в злачната природа,

преследват ме дървета

и сплетени растения,

цветя и билки

ме съпровождат като свита,

и корени открити ме прегръщат.

Разнежените клонки

ме обвиват крепко,

над мен листата шепнат

кротко, сякаш пръска

малък, пенест водопад.

 

Безброй ръце към мене се протягат,

безброй ръце зелени —

и обграден отвсякъде,

стоя пленен

от красота и обич.

 

Направих добрина,

и доброта и радост ме изпълват,

и вече сам не съм,

не съм, не съм самотен.

Ликувай, ти сърце!

Край