Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966


Ти хвалиш времето на блясък и сполука,

що твойта каста осени.

Ала освен една напудрена перука

какво остана от ония дни?

 

Пред миналото ли духът ти само тръпне,

все чужд на новите мечти?

Защо, кажи, назад като вероотстъпник

към старите кумири гледаш ти?

 

Възлиза свободата с утрото вълшебно

сред блясъци и синева.

Ти казваш ми, че тя отдавна в мрака дебне;

гнетът е, знай, виновен за това.

 

Кой би издигнал глас, когато сам деспота

затваря хорските уста?

Не бе ли дълго време скрит съюз в живота

и словото свещено на Христа?

 

Злодеят от света потулва си следите,

доброто крий се от врази,

родината дори, предадена открито,

изплаква скрито своите сълзи.

 

Ти искаш скиптър в кралската ръка да грее,

да има кралят пълна власт,

като че ли сред диви зверове живее

и може в тях да стреля всеки час.

 

Ти искаш да затвориш писаното слово,

да секне всяка честна реч?

Напразно! Всяка мисъл пламенна отново

лети неудържимо надалеч.

 

Напразно, твърдоглавецо, така горещо

кориш ти новото в света.

Безспорно верността е много нужно нещо,

но по е нужна справедливостта.

 

И ново ли е туй, което завеща ни

сияние и свобода

след оня пети Карл, враждувал с друг тиранин,

омразния насилник Франсоа?

 

И като Хутен тук смъртта да ме намери

самотен, болен и без мощ,

ще смъкна маските на всички лицемери:

не струва си труда да бъдеш лош!

Край