Йоханес Бехер
Утешителна вест

И това е утеха:

на село танцуват.

Отново хармоника,

отново звезди

и смях във беседките,

и шепот във парка.

Накичена с клони

талига пътува

и пее в нощта,

която не иска да бъде все тъмна.

Във месеца светъл

отразен е

животът —

един лунатик,

който скита

в полето

сред езерна пара.

На билки миришат хамбарите стари.

Животните пълнят

обора с дихание,

а крава сънува

все райската паша.

На нейната шия

звъни хлопатар…

 

Притиснати плътно,

във залата двойки въртят се във валса

или се отбиват,

прегърнати вече,

в пътеки потайни.

 

На сенчеста пейка

са седнали двама:

девойка, която

все милва палтото

със празен ръкав

на безръкия, който

се върна във къщи

от ледни пустини и степи горещи,

от тесния обръч

на страшната битка

и от самотата

на лагер военен.

Завърна се в къщи

от ада,

отново в живота

възкръснал,

но мъртвите още

не щат да го пуснат.

Ръката помилва

ръкава опразнен;

и гледа учуден

във родната нощ

тоз, който се върна.

 

И това е утеха!

 

Снопи

навежда вятърът сутрин.

Утринна глъчка.

Цъфтят

на гроба на паднал

боец непознат

край прашния път

цветя.