Йохан Волфганг Гьоте
Иманяр

Без пари, с душа разбита

влачех дните си безкрайни.

Бедността е мъка тайна,

а богатството — живот.

И за болката си скрита

взех имане да копая

и отрекох се накрая

от душа, от кръв и род.

 

Очертах кръга и мрачен

вътре огън лих запалих

с билки, кости и парцали,

сторих и магичен знак.

И по учения начин

да копая аз захванах,

търсех старото имане —

беше нощ без лъч и зрак.

 

Но изтръпнах в миг ужасно

някъде в далечината

озари се тъмнината —

бе дванайсет през нощта.

После вредом стана ясно

и видях същинско чудо:

идеше момче със блюдо,

дето нещо заблестя.

 

Зърнах две очи засмени

под венец от цвят уханен;

то приветно ме покани,

с радост взех и пих нектар.

И си казах убедено:

влязло в моя кръг, момчето

злия пъклен дух не е то

с този хубав, светъл дар!

 

Ний от извора предвечен

на живота неуморно

мощ и бодрост благотворна!

И магии в късен час

не прави напусто вече!

През деня труди се честно,

вечерта празнувай с песни —

ето смисълът за нас!