Йохан Кристиан Гюнтер
Наздравица

Да бъдем весели, о братя,

при нас е вече пролетта,

огрява слънцето листата

и ни възвръща младостта.

Сега небето се не въси —

венец ще свие, който къса

навреме свежите цветя.

 

Животът в буен бяг извива

и нивга не търпи юзди,

ала съдбата е ревнива

и винаги над него бди.

Защото всеки ден отлита

и дърводелецът дъските

за нашия ковчег реди.

 

Къде са тези, що измряха?

На тая маса всички с нас

до неотдавна тъй седяха

и бъбреха със весел глас.

Накрая всеки си отива,

във гроба слиза всичко живо,

затуй ги няма в тоя час.

 

Кой пита за предците мили?

Във гробището те лежат

и костите им, вече гнили,

ответ на всеки ще дадат.

Така и нас смъртта ще свари —

камбана скръбна ще удари

и в гроба ще ни отнесат.

 

Да пием, да не сме унили!

Небето нека се синей!

Така и другите са пили —

пий, виното в кръвта да пей!

Е хайде де, не се бавете,

устата жадна наквасете —

по обичай се вино лей.

 

За теб наздраве, за жена ти!

И пожелавам ти на глас:

да дойде рожбата, която

ще стане брънка между вас!

Тъй, всички чашите дигнете,

изпийте ги и промълвете:

да има вино всеки час!