Готфрид Келер
Йезуитско шествие

Хей, бежте! Шайката лети,

полето тътне и ехти,

премятат се и кълчат с вой

и кикот изроди безброй —

        те идат, йезуитите!

 

Змии са яхнали, зад тях

свине сред облаци от прах;

юнаци весели са те,

разплакват в майката дете —

        те идат, йезуитите!

 

Пълзят по голата земя

и носят адска миризма.

Доброто свърши. Залости

прозорци, дъще, и врати —

        те идат, йезуитите!

 

„В мъжа убийте доблестта,

с позор покрийте му честта

и женска фуста на кривак

от днеска да му бъде стяг! —

        ний идем, йезуитите!“

 

С хоругвата и кръста свят,

с отровната торба отзад,

водач е фанатичността

и гладна свита — глупостта.

        Те идат, езуитите!

 

„Лежим в човешкия корем

подобно глисти, ще дадем

на всеки мъж или жена

каквото науми свиня —

        ний идем, йезуитите!“

 

Невесто, роден край злочест,

за дявола те женят днес!

Плачи, дете, ридай на глас,

от Готард духа страшен мраз

        те идат, йезуитите!