Макс Цимеринг
На кой народ аз гост не бях…

На кой народ аз гост не бях —

през толкова страни преминах

и сила аз отвред събрах,

далеч от моята родина,

че там, във всеки земен кът,

където в пътя си се спирах,

„Другарю!“ чух да ме зоват,

приятел всякъде намирах.

 

В чужбина който е живял,

самотно който там е крачил

и на трапеза чужда ял —

той знае колко много значи,

когато не с враждебна реч

добър стопанин те посреща:

забравяш ти, че си далеч,

изчезва мъката гореща.

 

Не съм забравил как вървях,

по чужди улици как скитах —

за края роден там мечтах,

за планините, за реките;

но щом в оная чужда реч

познати думи аз долавях,

разбирах, че не съм далеч

и виждах: слънцето изгрява!