Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966

История

  1. — Добавяне

Много гости чакам днес,

мили и желани,

и приготвил съм за тях

гозби най-отбрани.

Каних ги, приеха те,

а сега се бавят…

        Хенсхен, бягай, виж дали

        вече се задават!

 

Чакам хубави моми,

още без преструвка,

непознали от момци

ласка и целувка.

Каних ги, приеха те,

а сега се бавят…

        Хенсхен, бягай, виж дали

        вече се задават!

 

Ще се съберат у мен

и съпруги също,

влюбени във своя мъж

кисел и намръщен.

Каних ги, приеха те,

а сега се бавят…

        Хенсхен, бягай, виж дали

        вече се задават!

 

Каних млади господа,

видни и богати,

но със скромния си нрав

на града познати.

Най-усърдно каних тях,

но и те се бавят…

        Хенсхен, бягай, виж дали

        вече се задават!

 

Уважавани мъже

чакам тук, които

нийде чуждите жени

не заглеждат скрито.

Те приеха със поклон,

а сега се бавят…

        Хенсхен, бягай, виж дали

        вече се задават!…

 

Чакам и поети днес

много интересни:

слушат винаги с възторг

само чужди песни.

Обещаха всички, но

ето че се бавят…

        Хенсхен, бягай, виж дали

        вече се задават!

 

Ах, напразно чакам — знам!

Обед вече мина —

печеното прегоря,

супата изстина.

В избора си май че аз

прекалих тогава…

        Хенсхен, смешно е, нали —

        много се надявах!

 

Тичай бързо! Покани

други за обяда!

Кой какъвто е, такъв

нека заповяда!

Нека дойдат те у мен,

без да се стесняват!

        Хенсхен, бягай, отвори!

        Вече се задават.

Край
Читателите на „Гощавка“ са прочели и: