Йохан Волфганг Гьоте
Царят в Туле

Живеял нявга цар във Туле.

Любимата на тоя цар,

във смъртен час, със взор забулен,

му дала спомен — злат пахар.

 

И веч на пир ли сядал царя,

той слагал своя спомен скъп;

той пиел мълком от пахаря

с очи, замрежени от скръб.

 

А в сетния си ден край трона

той своите чеда събрал,

дал царство, скиптър и корона,

пахаря само им не дал.

 

Той рицарите, първенците,

събрал на пир като преди

край морските води, в дворците

на своите царствени деди.

 

И там, застанал по средата,

той пил сега с последна жар,

той пил и мълком в дълбината,

захвърлил златния пахар.

 

Той гледал: пада сред вълните,

потъва споменът му мил…

Замрежила му нощ очите —

той нивга капка веч не пил.