Георг Тракл
Детство

Зърна на бъзовляк; живееше детството кротко

във синя хралупа. Над пътеката стара,

де тревата кафява шуми, се изправят

замислени клони; листата със свойто

 

шептене напомнят струи сред скалите.

Тъгата на дрозда е тиха. Овчарче безмълвно

потегля със слънцето, слязло от хълма.

 

С блаженство те синият миг награждава.

Див звяр край леса се показва, почиват

във дъното хижи и стари камбани.

 

Най-сетне в годините смисъл откриваш,

в самотната стая — студената есен;

звънтят в синевата преминали стъпки.

 

Прозорец отворен потраква; със сълзи

се пълнят очите от гробове стари,

от спомени прежни; просветва в душата,

щом пролет си спомни и радостни хора.