Георг Хервег
Съюзна песен на Общия германски работнически съюз

Работи, но разбери:

времето е хляб, пари!

Късо богу се моли,

че тегла те чакат зли.

 

Ти си, що ореш със плуг,

сееш, шиеш, дигаш чук,

но кажи, добър народ,

що печелиш с толкоз пот?

 

Ден и нощ на стан тъчеш,

ровиш в рудника зловещ,

пълниш якия хамбар

на „добрия“ господар.

 

Но налегне ли те глад,

дава ли ти той обяд?

Имаш ли затоплен кът,

остър меч в юмрука твърд

 

Всичко тук си ти създал,

да, но где е твоя дял?

С тез ръце и с таз глава

сам си пранги изкова.

 

Стягат твоята снага

и духа ти — докога?

Носиш ги на всеки крак

ти комай от пеленак.

 

Злато вадите всегда

за онези господа

и тъчете плат, ала

все за техните тела.

 

Дом строите с китен двор,

но живеете в коптор;

кой облечен и обут

тачи честния ви труд?

 

С вас, човешките пчели,

кой меда набран дели?

Търтеят кръвта ви пий —

жило нямате ли вий?

 

Ти, работнико, съзнай

силата си! Та накрай,

щом отпуснеш ти юмрук,

спират колело и струг.

 

Тръпне твоят господар —

сваляш тежкия товар,

бутваш плуга настрана,

казваш думица една.

 

„Стига! — викаш ти на глас.

Роб да съм, не искам аз!“

Хвърляй се — нима си слаб?

в бой за свобода и хляб!