Франц Фюман
Деца на плажа

Има с какво да започнат строежи,

а има и порив у тях — да строят.

Всеки след това ще забележи

какво от пясък са създали в този кът:

планини, езера и поляни,

замъци, кули, зъбчати стени,

украсени със миди отбрани,

а отпред са пенливите морски вълни.

 

Колко е забавно — до насита

да играеш с пясъка на свобода,

за реки да издълбаваш сам корита,

да създадеш от тази пенеста вода

кладенец край замъка средновековен

и в планините да направиш езера!

Така едно дете — творец световен —

изгражда собствен свят за своята игра.

 

Догдето връхлети вълна пенлива,

която разрушава бента с ярост зла,

красивите замъци срива,

планините превръща в поля…

Изгражданото с дълъг труд тогава

вълната веднага премахва оттам,

сетният строеж изчезва, опустява

напълно този плаж голям.

 

Но творбата трябва да пребъде. Ето,

чудо става изведнъж на плажа стар:

подир страха, подир скръбта, детето

отново почва да строи със жар.

Работата дълго време трае,

замъкът възкръсва по-красив и як —

ръцете бяха победени, но накрая

те побеждават стихията пак.

 

И творческият пламък те увлече,

отрано осъзнаваш нещо ти:

не би могъл да се отскубнеш вече

от този мощен порив, който в теб трепти

да създаваш планини сред равнината,

да издигаш сгради, крепостни стени;

и от ужаса — да гледаш как се мята

пред тях морето със разпенени вълни!