КуБа
Тъй за нас ще кажат

Разполагаха със стари железа и смелост само,

малко сила бе останала в тяхната страна…

Тъй за нас ще кажат в бъдни времена:

във кръвта им бе горчилка, бе съмнение голямо.

И животът им по вехти релси мина —

тъй ще кажат.

А ще бъдат на тераса от стъкло,

ще посочват към мостове,

към разцъфнала градина,

към огромен град на място, гдето пусто е било,

да, и тъй ще кажат:

подиграваха се с първите, които

тук положиха основен камък;

те гладуваха, но при това

все планираха, строяха

и разчистваха развалините.

Трудеха се упорито,

но проклинаха с несдържани слова.

Ах,

още се съмняваха във силите си те.

 

Те не знаеха защо и накъде,

страшното наследство ги объркваше безжалостно.

 

Но подир войните — време на съревнования дойде,

време на съревнования, което

бе Началото.