Едуард Мьорике
Среща

До изгрев бурята не мина —

тук сякаш вечно е била!

Измете улици, комини

като неканена метла.

 

Една девойка мина стройна,

но колко плахо гледа тя!

Горят ланити неспокойно —

от вятър пламнали цветя.

 

Насреща иде момък китен,

той слисан е и възхитен е.

Очи се срещат със очите —

тъй радостни и тъй смутени…

 

Той сякаш пита я в почуда

кога е плитките навила —

нали нощеска буря луда

разбърка ги с такава сила…

 

И още гледа и бленува

целувките на свойта мила,

следи я с поглед развълнуван,

а тя отдавна се е скрила.