Франц Фюман
Посоката към приказките

Посоката към приказките: по-дълбоко,

навътре в почвата, към корените на нещата,

в самата същина!

 

Когато изворът пресъхна

и хората наоколо безпомощни стояха,

пристигна Ханс и вдигна тежък камък —

под него имаше голяма жаба.

Юнакът я уби веднага

и бистър извор там отново бликна.

 

Вретено в кладенеца падна.

Момичето безстрашно скокна подир него

и тръгна по една пътека на самото дъно;

по нея стигна до вълшебница, която

под кладенеца надълбоко във земята

отплащаше за добрина със злато, за злина — с катран.

 

Като потегли на борба със змея,

юнакът трябваше да слезе в пропаст,

за да издебне змея в неговата пещера.

Юнакът каза: „Спускайте ме долу!

Ако от страх задърпам аз въжето,

не ме изтегляйте, а спускайте надолу

и повече ли дърпам — спускайте ме по-дълбоко!“

Започнаха да спускат, дръпна той въжето,

но те го спуснаха тогава по-надолу

и тъй — като подръпваше въжето —

достигна пещерата и уби злодея-змей.

 

Към дъното, посоката към приказките!

Към дъното, да дърпаме въжето!

Към дъното, да дърпаме въжето!

Към дъното, да дърпаме въжето!