Фридрих Хьолдерлин
Черковен двор

Ти зеленееш, кът в трева потънал, тука

лежат жена и мъж и кръстове стърчат;

оттука близките изпращаме отвъд,

едничка черквата с прозорците блещука.

 

Когато слънцето над тебе грей по пладне

и в теб се задържи по-дълго пролетта,

когато сянката на облак влажен падне

и превали денят в лъчи и красота,

 

как тихо е тогаз в оназ ограда сива,

де старото дърво огъва се о две

с листа, изпълнени от мъка мълчалива,

ала отрупано със росни плодове.

 

Притихва черквата, потънала в нощта,

на стария олтар златото само свети,

но пълен е светът със хубави неща:

невидимо щурче в полето свири лете.

 

И всеки, чул речта на оня пастир божи

над бледия мъртвец, от своите ограден,

живота повече възлюбва този ден

и ведрия му дъх съмнение не тревожи.