Биография

По-долу е показана статията за Стефан Георге от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Стефан Георге
Stefan George
германски поет
Фотография от 1910 г.
Фотография от 1910 г.
Роден
Починал
4 декември 1933 г. (65 г.)
ПогребанШвейцария
Националност Германия
Учил вХумболтов университет на Берлин
Работилпоет, есеист, преводач
Литература
Период1883 – 1933
Жанровестихотворение, есе
Направлениесимволизъм
Течениесимволизъм
Дебютни творби„Седмият пръстен“ (1907)
НаградиНаграда „Гьоте“ на град Франкфурт (1927)
Стефан Георге в Общомедия

Стефан Георге (на немски: Stefan George, Щефан Георге) е германски поет, есеист и преводач.

Биография и творчество

Стефан Георге е роден в Бюдесхайм край Бинген в семейството на винар и гостилничар.

Георге сам научава различни чужди езици, за да може да чете световни автори в оригинал. След като завършва гимназия, пътува из Европа и следва филология, философия и история на изкуството в Париж, Берлин, Мюнхен и Виена, но никъде не се установява за дълго време и живее у приятели.

Стефан Георге през 1890 г.

В Париж Стефан Георге се запознава с Огюст Роден и поетите символисти Маларме и Верлен, които оказват голямо въздействие върху мисловната му нагласа. Публикува стихосбирките „Химни“ (1890) и „Поклонничества“ (1891) и превежда творби на Данте и Шекспир, както и съвременни френски поети. Във Виена Георге се сближава с Хуго фон Хофманстал, с когото го свързва бурно, но краткотрайно приятелство. Става съиздател на списание „Блетер фюр ди кунст“, в което за дълги години пропагандира възгледа „изкуство за изкуството“ и се противопоставя на натурализма.

Публикува стихосбирките „Годината на душата“ (1897) и „Килимът на Живота и песните за Мечтата и Смъртта“ (1899).

Около поета се създава така нареченият „Кръг Георге“, съюз от избраници, включващ млади лирици, есеисти и учени, които го боготворят като свой пророк и учител. Това намира израз в стихосбирката му „Седмият пръстен“ (1907), където е включено и стихотворението възхвала „Ницше“ [1]. В „Звездата на съюза“ (1914) Георге представя себе си като посредник между Бог и Човек и проклина поквареното си съвремие.

Поетът се отнася с неприязън към Първата световна война, остава чужд и на последвалата я в Германия Ваймарска република. През 1927 г. е удостоен с първата награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн. Тогава публикува стихосбирката „Новият Райх“ (1928), в която провъзгласява настъпването на нова героична епоха.

Влияние

Националсоциалистите се опитват да привлекат Георге за политическите си цели, но поетът съзира своя Нов Райх единствено в царството на духа. С поемането на властта от Хитлер министърът на пропагандата Гьобелс предлага на Георге поста президент на една нова Академия за литература, но поетът отказва и емигрира в Швейцария. Там умира през зимата на 1933 година.

Признание

По стихове на Стефан Георге са създадени музикални творби от Арнолд Шьонберг и Антон Веберн.

В чест на поета университетът „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф учредява през 1990 г. наградата „Стефан Георге“ за млади преводачи на френска литература.

  • Стефан Георге, 1900 г. (дърворезба)
    Стефан Георге, 1900 г. (дърворезба)
  • „Годината на душата“ (1897)
    „Годината на душата“ (1897)
  • Гробът на Стефан Георге в Минузио
    Гробът на Стефан Георге в Минузио

Библиография

Из „След беритбата“

Ела във този сякаш мъртъв парк и гледай:
Зарята на далечни брегове изтлява ·
На облаците чисти синевата бледа
Пътеките и езерата озарява.

Златисто жълто · нежно сиво там светлее
От буковете и брезите · вятър вее ·
А розите не са загубили живец ·
Върви с целувка свий от тях подбран венец ·

А също тези късни астри не забравяй ·
И пурпура на дивите лози без плод ·
Тъй всичко спастрено в зеления живот
Почувствай и в лика на есента улавяй ·

1895 [2]

  • Hymnen (1890)
  • Pilgerfahrten (1891)
  • Algabal (1892)
  • Die Bücher der Hirten- und Preisgedichte, der Sagen und Sänge und der Hängenden Gärten (1895)
  • Das Jahr der Seele (1897)
  • Der Teppich des Lebens und die Lieder von Traum und Tod (1900)
  • Baudelaire. Blumen des Bösen. Umdichtungen (1901)
  • Die Fibel (1901)
  • Tage und Taten (1903)
  • Zeitgenössische Dichter. Umdichtungen. 2 Bände (1905)
  • Maximin. Ein Gedenkbuch (1907)
  • Der siebente Ring (1907)
  • Dante. Stellen aus der Göttlichen Komödie (1909)
  • Shakespeare Sonnette. Umdichtungen (1909)
  • Dante. Göttliche Komödie (Öffentliche Ausgabe. 1912)
  • Der Stern des Bundes (1914)
  • Der Krieg (1917)
  • Drei Gesaenge: An die Toten, Der Dichter in Zeiten der Wirren, Einem jungen Führer im Ersten Weltkrieg (1921)
  • Das neue Reich (1928)
  • Gesamtausgabe der Werke (1927 – 1934)
Преводи
  • Baudelaire. Blumen des Bösen. Umdichtungen (1901)
  • Zeitgenössische Dichter. Umdichtungen. 2 Bände (1905)
  • Dante. Stellen aus der Göttlichen Komödie (1909)
  • Shakespeare Sonnette. Umdichtungen (1909)

Източници

  1. ↑ Стихотворението „Ницше“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. ↑ Из „След беритбата“ от Стефан Георге, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-07-12 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Стефан Георге.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни