Райнер Мария Рилке
Покой

Вслушай се, мила: издигам ръцете си —

слушай звука…

не следят ли потайно стотици предмети

всеки жест на самотния клетник в нощта?

Чуваш ли мила, притварям клепачи —

и до тебе долита пак звук;

чуваш ли, мила, отварям ги в здрача —

… но защо ти… не си тук?

 

Дори при най-малкото мое движение

в покоя копринен остават следи;

дори от най-лекото мое вълнение

ясен знак във простора безкраен личи.

При дъха ми звездите се вдигат на вис и се спущат надолу

в небесната шир.

До устата ми идва и пие със жад ароматът на вятъра,

и в ефира съзирам ръката на ангел,

от сияйни лъчи озарен.

И едничка онази, с която лети мисълта ми: ти —

я няма до мен.

1899–1900