Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966


Другарю Димитров!

Откакто се бориш сам пред фашисткия съд

у нас сред Германия,

от шайки убийци и SA-бандити навред обкръжен,

през плясъка лих на железни камшици и гумени палки

говори високо и ясно

гласът на комунизма.

 

Той чут бе във всички страни на Европа,

които, сами в тъмнина, пряко граници в тъмното слушат,

дочут бе той също

от всички ограбени, бити до смърт, но

не спрели борбата

в Германия.

Скъпиш ти, другарю Димитров, използуваш всяка минута,

която ти дават, и малкото място, което

е публично още, използуваш ти

за всички ни тук.

Набърже научил език непознат,

надвикван, руган непрестанно

и често извличан насила,

от тежките пранги отслабнал,

ти пак непрестанно опасни въпроси задаваш,

виновните — тях! — обвиняваш

и караш ги бясно да викат, да те

извличат насила и тъй да признаят,

че тяхна е силата само, не правото,

че може да бъдеш убит, ала не победен.

Защото подобно на тебе, макар

не явно, така като теб устояват

пред същата сила

и хиляди други борци, а със тях и

пребитите в своите изби — те също тъй може

да бъдат убити,

но не победени.

И тях като тебе открай подозират

в борба със глада,

и тях обвиняват

във бунт срещу тези, които ги грабят, и те са

подсъдни, че водят борба срещу гнет и робия,

подвеждат ги под отговорност

за най-справедливото дело.

Край