По-долу е показана статията за Детлев фон Лилиенкрон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Детлев фон Лилиенкрон
Detlev von Liliencron
Роден 3 юни 1844 г.[1][2][3]
Починал 22 юли 1909 г.[1][2][3] (65 г.)
Алт-Ралстет край Хамбург, Германия
Професия поет, писател, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр лирика, белетристика
Подпис Liliencron Signature.gif
Детлев фон Лилиенкрон в Общомедия

Детлев фон Лилиенкрон (на немски: Detlev von Liliencron) с цяло име Фридрих Адолф Аксел барон фон Лилиенкрон, е немски поет, белетрист и драматург, роден в Кил и израсъл в семейството на обеднял аристократ – датски митнически чиновник и дъщеря на американски генерал.

Биография и творчество

Детлев фон Лилиенкрон (1883)

След отбиване на военната си служба Лилиенкрон става офицер в Майнц. Участва в поход срещу Полша и в други военни операции. На тридесет и една годишна възраст напуска военната служба заради дългове и без особен успех упражнява различни професии в Америка – преподавател по езици, пиано и езда. След завръщането си в Германия става учител по пеене в Хамбург. Тогава публикува първите си стихотворения и новели. Лилиенкрон получава назначение като управител на остров Пелворм, но трябва да остави работата си отново заради дългове. В края на дните си поетът получава почетна рента от кайзер Вилхелм II, а в годината на смъртта си е удостоен с титлата почетен доктор на университета в Кил.


Първата значима стихосбирка на Детлев фон Лилиенкрон излиза в 1883 г., когато той е вече близо четиридесетгодишен – под заглавие „Адютантска езда и други стихотворения“. С нея привлича вниманието на натуралистите. Лилиенкрон поема попрището на писател на свободна практика и живее в Мюнхен, Берлин и Алтона. Съосновател е на „Дружество за модерен живот“ (1891 – 1892) в Отензен край Хамбург. Поддържа приятелство с писателите Рихард Демел и Густав Фалке. В книгите си „Мъгла и слънце“ (1900) и „Пъстра плячка“ [4] (1903) той свежо и колоритно, с настроение и мощна чувственост предава впечатленията си от заобикалящия го свят.

Влияние

С лириката си Лилиенкрон става водещ представител на литературния импресионизъм, като упражнява влияние върху младите Райнер Мария Рилке и Хуго фон Хофманстал. В края на живота си Лилиенкрон публикува автобиографията си „Живот и лъжа“ (1908). Пенчо Славейков казва за него: „В песните му се чувства офицера: спретнати са, безукоризнени външно, и с вътрешно достойнство.“ А Емануил Попдимитров го определя така: „Лилиенкрон беше като Янус с две лица – едното осветено от смеха и слънцето, а другото скрито в сянката на мрачен песимизъм.“

Признание

В чест на поета град Хамбург учредява литературната награда „Лилиенкрон“.

Мартенски ден

Облаци се носят над лъките,
В синкава омара спят горите.

Жерави небето разорават,
С крясъци ятата прилетяват.

Чучулиги хвъркат на рояци,
С трели пролетта ни дава знаци.

Ах, момиче, с твоите кордели
Блян лети из ширните предели.

Блян лети и в облаците пее;
Спреш ли го, в мига ще занемее.

1903 [5]

Библиография

Стихотворения

  • Trutz, Blanke Hans, 1882/1883
  • Die Musik kommt, 1883
  • Adjudantenritte, 1883
  • Der Haidegänger, 1890
  • Glückes Genug, 1892
  • Neue Gedichte, 1893
  • Nebel und Sonne, 1900
  • Bunte Beute, 1903
  • Märztag, 1903
  • In einer großen Stadt, 1904
  • Gute Nacht, 1909
Детлев фон Лилиенкрон

Епос

  • Poggfred, 1896

Драми

  • Knut, der Herr, 1885
  • Die Rantzow und die Pogwisch, 1886
  • Arbeit adelt, 1887

Трагедии

  • Der Trifels und Palermo, 1886
  • Die Merowinger, 1888

Романи

  • Breide Hummelsbüttel, 1887
  • Mit dem linken Ellenbogen, 1899

Новели

  • Eine Sommerschlacht, 1886
  • Kriegsnovellen , 1885
  • Auf dem Kirchhof , 1898
  • Könige und Bauern, 1900
  • Roggen und Weizen, 1900
  • Aus Marsch und Geest, 1901
  • Die Abenteuer des Majors Glöckchen, 1904
  • Letzte Ernte, 1909

Разкази

  • Unter flatternden Fahnen, 1888
  • Der Mäcen, 1889
  • Krieg und Frieden, 1891
  • Krieg und Frieden, 1895

Други

  • Balladenchronik, 1906
  • Leben und Lüge (Autobiographie), 1908

Източници и бележки

  1. а б Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014 г..
  2. а б data.bnf.fr, Посетен на 10 октомври 2015 г..
  3. а б Discogs, Посетен на 9 октомври 2017 г., Указан като: Detlev von Liliencron.
  4. Стихотворението „По телефона“ в превод на Венцеслав Константинов
  5. „Мартенски ден“ от Лилиенкрон, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки