Произведения
Поезия
-
-
Две епиграми 3
- 2001
-
-
-
Любовни стихове 1956 5
- 1956
-
-
-
Пустинята (I) 1,5
- 1999
-
- Сваляне на всички:
Биография
По-долу е показана статията за Адолф Ендлер от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Адолф Ендлер Adolf Endler | |
| германски поет, есеист и преводач | |
| Роден |
20 септември 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  Германия |
| Работил | поет, есеист, драматург, преводач |
| Литература | |
| Псевдоним | Edmond Amay, Trudka Rumburg, Bumke Bergermann, Bobbi Bergermann |
| Награди | Райнер Малковски (2008) Хайнрих Ман (1990) Награда на Югозападното радио (1995) Петер Хухел (2000) Братя Грим (1995) Бременска литературна награда (2000) |
| Семейство | |
| Съпруга | Елке Ерб (1967 – 1978) |
| Уебсайт | |
| Адолф Ендлер в Общомедия | |
Адолф Ендлер (на немски: Adolf Endler) е германски поет, есеист, драматург и преводач.
Биография и творчество
Роден е на 20 септември 1930 г. в Дюселдорф в семейството на търговец.
Отначало Ендлер се издържа като транспортен работник и кранист и сътрудничи на леви издания във ФРГ. Заради активността си в младежкото движение за мир е подведен под съдебна отговорност и в 1955 г. се преселва в ГДР. Следва в Литературния институт „Йоханес Р. Бехер“ в Лайпциг.
Литературен път
Адолф Ендлер утвърждава поетическото си дарование със стихосбирките „Събудете се без страх“ [1] (1960) и „Децата на Нибелунгите“ (1964). Проявява се най-вече в баладите с „индустриална“ тематика с отчетлив, необичаен ритъм и звучен стих, а също и в политическата поезия – стихосбирките „Пясъчно зрънце“ (1974) и „Гол с очила“ (1975). Адолф Ендлер е известен и като темпераментен литературен критик, в чиито публикации общественото и художественото значение на младата лирика в ГДР намира задълбочена интерпретация. След участието си в протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. и осъждането на писателя Щефан Хайм в 1979 г. Ендлер е изключен от Съюза на писателите и започва да сътрудничи на берлински подмолни издания. Успява да публикува стихосбирките „Объркани ясни послания“ (1979) и „Досие Ендлер“ (1981). По-късна поетът издаде и книгите „Пудингът на апокалипсиса. Стихотворения 1963-1998“ (1999), „На инат“ (1999) и „Изпревàри ни полетът на прелетните птици“ (2004).
От 2005 г. поетът е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.
Адолф Ендлер, заедно с Уве Грюнинг, превежда на немски език поезията на Атанас Далчев.
Библиография
- Erwacht ohne Furcht, Gedichte, 1960
- Weg in die Wische, Reportagen und Gedichte, 1960
- Das Sandkorn, Gedichte, 1974/1976
- Die Kinder der Nibelungen, Gedichte, 1964
- In diesem besseren Land, Lyrik-Anthologie (gemeinsam mit Karl Mickel), 1966
- Das Sandkorn, Gedichte, 1974
- Nackt mit Brille, Gedichte, 1975
- Zwei Versuche, über Georgien zu erzählen, Reisebericht, 1976
- Verwirrte klare Botschaften, Gedichte, 1979
- Neue Nachricht von 'Nebbich', 1980
- Nadelkissen, Prosa, 1980
- Akte Endler. Gedichte aus 30 Jahren, 1981/1988
- Tarzan am Prenzlauer Berg, Tagebuch, 1984
- Ohne Nennung von Gründen, Gedichte und Prosa, 1985
- Schichtenflotz, Prosa, 1987
- Cittateria & Zackendullst. Notizen Fragmente Zitate, 1990
- Vorbildlich schleimlösend. Nachrichten aus einer Hauptstadt 1972-2008, Prosa, 1990
- Den Tiger reiten, Essays, 1990
- Die Antwort des Poeten, Roman, 1992
- Tarzan am Prenzlauer Berg. Sudelblätter 1981-1993, 1994
- Die Exzesse Bubi Blazezaks im Fokus des Kalten Krieges. Satirische Collagen und Capriccios 1976-1995, 1995
- Warnung vor Utah. Momente einer USA-Reise, Reisebuch, 1996
- Der Pudding der Apokalypse. Gedichte 1963-1998, 1999
- Trotzes halber, Gedichte, 1999
- Das Greisenalter, voilà, 2001
- Schweigen Schreiben Reden Schweigen. Reden 1995-2001, 2003
- Uns überholte der Zugvögelzug. Alte und neue Gedichte, 2004
- Nebbich. Eine deutsche Karriere, 2005
- Krähenüberkrächzte Rolltreppe. Neunundsiebzig kurze Gedichte aus einem halben Jahrhundert, 2007
- Nächtlicher Besucher, in seine Schranken gewiesen. Eine Fortsetzungs-Züchtigung, 2008
- Dies Sirren. Gespräche mit Renatus Deckert, 2010
Награди и отличия
- 1978: Literatur-Förderpreis zum Kunstpreis der Akademie der Künste West-Berlin
- 1990: „Награда Хайнрих Ман“ на Академията на изкуствата в Източен Берлин
- 1994: „Бранденбургска литературна награда“
- 1995: Kritikerpreis der SWF-Bestenliste
- 1995: „Награда Братя Грим“ на град Ханау
- 1996: Rahel-Varnhagen-von-Ense-Medaille – gemeinsam mit Brigitte Schreier-Endler
- 1998: Ehrengabe der Deutschen Schillerstiftung
- 2000: „Награда Петер Хухел“
- 2000: „Бременска литературна награда“
- 2001: Федерален орден за заслуги първа степен
- 2003: „Награда Ханс Ерих Носак“
- 2008: „Награда Райнер Малковски“ заедно с Курт Драверт
Бележки
Източници
- Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.
Външни препратки
В Общомедия има медийни файлове относно Адолф Ендлер- Поезия от Адолф Ендлер, в превод на Венцеслав Константинов
- ((de)) Lyrikline: Das hörbare Erbe Адолф Ендлер чете свои стихове
- ((de)) Адолф Ендлер в Die LYRIKwelt
- ((de)) Адолф Ендлер в Poetenladen
|
