Включено в книгата
Оригинално заглавие
Prometheus, (Обществено достояние)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966


С дим облачен забулвай, Зевс,

небето си!

Като хлапак, бодили що сече,

изпитвай свойта мощ

на дъбове и върхове планински!

Все пак не ще разбиеш

земята ми

и хижата, що ти не си градил,

и моето огнище,

жарта в което

със завист те изпълва.

 

Не знам под слънцето да има

от вас по-жалки твари, богове.

Та вие своето величие

подкърмяте тъй скъдно

със жертвен дар

и дъх молитвен,

и глад ви би измъчвал, да не бяха

децата, с тях и просеците нищи,

глупци, изпълнени с надежда.

 

Когато бях дете,

изправено сред тоя свят неуко,

обърнах взор тревожен

към слънцето, като че там

ухо слухти да чуе мойта жалба

и бди сърце, каквото беше мойто,

да се смили над мене, угнетения.

 

Помогна ли ми някой

в борбата с дръзките титани?

Избави ли ме някой

от смърт, от робство?

Не се ли справи ти самичко,

ти мое свято, пламенно сърце?

А в свойта младост, в свойта доброта,

измамено, признателност мълвеше

на спящия там горе!

 

Да те почитам? За какво?

Смекчи ли нявга болките

на притеснения?

Изтри ли нявга сълзите

на изтерзания?

Не сториха ли мъж от мене

всесилното време,

съдбата всевечна,

що имат власт над мене и над тебе

 

Нима си помисли, че трябва

да мразя живота,

да бягам в пустини

затуй, че не узряха всички

разцъфнали мечти?

 

Да, ето ме, създавам люде

по образ мой —

човешки род на мен подобен:

да страда, да плаче,

да тръпне в блаженство и радост

и да нехае за тебе,

както аз!

Край