Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966


Сега разрешете, добри господа,

да кажа и моята дума отчасти:

народът ни има голяма вреда

от тези изострени класови страсти.

 

Аз лично не съм от модерния сорт

и тача честта си на истински немец.

Със своя ум волски ще бъда аз горд

и този ум никой не ще ми отнеме.

 

Вий днес се опълчвате, вдигате глас,

клането наричате дело жестоко.

Аз мисля, въпросът е важен за нас,

на него вий гледайте по-отвисоко.

 

Светът по начало е тъй нареден:

да колят колачите вред са призвани.

Воловете имаме свой дълг свещен:

да бъдем за свойто отечество клани.

 

Когато колачът издигне ръка,

съзнателно тръгваме ние да мреме.

Редът на нещата изисква така,

а божата воля не можем да спреме.

 

Но има безсъвестна Партия, тя

нарича „убийци“ добрите колачи;

а нашият век чрез клане процъфтя —

кланетата днес са хуманни задачи.

 

Нас вече ни колят с упойки добри,

със ножове остри, напълно модерни,

и речи предсмъртни държат ни дори —

кой смее колачите още да черни?

 

Не, ние вървим доброволно на смърт,

от ваште насмешки не ще се влияя.

Аз вол съм с характер изпитан и твърд —

ще бъда със своите колачи до края.

Край