Ерих Вайнерт
Един вол взема думата

Сега разрешете, добри господа,

да кажа и моята дума отчасти:

народът ни има голяма вреда

от тези изострени класови страсти.

 

Аз лично не съм от модерния сорт

и тача честта си на истински немец.

Със своя ум волски ще бъда аз горд

и този ум никой не ще ми отнеме.

 

Вий днес се опълчвате, вдигате глас,

клането наричате дело жестоко.

Аз мисля, въпросът е важен за нас,

на него вий гледайте по-отвисоко.

 

Светът по начало е тъй нареден:

да колят колачите вред са призвани.

Воловете имаме свой дълг свещен:

да бъдем за свойто отечество клани.

 

Когато колачът издигне ръка,

съзнателно тръгваме ние да мреме.

Редът на нещата изисква така,

а божата воля не можем да спреме.

 

Но има безсъвестна Партия, тя

нарича „убийци“ добрите колачи;

а нашият век чрез клане процъфтя —

кланетата днес са хуманни задачи.

 

Нас вече ни колят с упойки добри,

със ножове остри, напълно модерни,

и речи предсмъртни държат ни дори —

кой смее колачите още да черни?

 

Не, ние вървим доброволно на смърт,

от ваште насмешки не ще се влияя.

Аз вол съм с характер изпитан и твърд —

ще бъда със своите колачи до края.