Хайнрих Хайне
Карл I

Сред гората, в хижа въглищарска,

кралят, в мисли горестни унесен,

малкото дете на въглищаря

полюлява със приспивна песен:

 

„Нани-нани, вън овцете блеят,

в сламата пошавна нещо тихо…

Ти със знак роден си на челото

и в съня си се усмихваш лихо.

 

Нани-нани, котката е мъртва…

ти със знак се на света намери.

Мъж ще станеш, брадвата ще дигнеш

дъбовете вече вън треперят.

 

Вярата у старите изчезна,

малките деца на въглищаря,

нани-нани, в господа не вярват,

дваж по-малко в краля хранят вяра.

 

Мъртва котка… мишките ликуват…

станахме за присмех на децата…

нани-нани… господ във небето

и аз, кралят, тука на земята.

 

Болно е сърцето ми и става

все по-болно, моят дух е мрачен…

Нани-нани, рожбо въглищарска,

нявга ще ми бъдеш ти палача.

 

Твойта песен люлчина е моя

погребална песен… нани-нани…

ще отрежеш къдрите ми първом,

после пред дръвника ще застана.

 

Нани-нани… в сламата пошавна…

Завладя ти кралството ми цяло,

моята глава ще се търкулне…

котката е, виждате, умряла.

 

Нани-нани… в сламата пошавна,

а овцете блеят в двора мрачен…

Мъртва котка, мишките ликуват…

Спи спокойно, малък мой палачо!“