Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2011)
Разпознаване и редакция
NomaD (2011)

Издание:

Антология на немската поезия

 

Под редакцията на Димитър Стоевски

Съставили: Димитър Стоевски, Димитър Дублев, Ламар

 

Редактор на издателството: Блага Димитрова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Радка Пеловска

Коректори: Лидия Стоянова, Цветанка Апостолова

Дадена за печат на 30. XII 65

Печатни коли 20¾. Издат. коли 17–01.

Формат 59X84/16. Тираж 5090.

Издат. №41 (1989).

Поръчка на печатницата 1248. ЛГ IV

Цена 1,57 лв.

 

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

Народна култура — София, 1966

История

  1. — Добавяне

Не идвайте с готови неща! Ние искаме полуфабрикати!

Не искаме сърнешко печено — дайте гората и ножа!

Тук господствува експериментът, а не рутината!

Тук викайте вашите желания: приемането им в живота е лично!

 

Между континентите до всички брегове

мускули опъва морето на нашите очаквания.

На всички брегове барабани със пръсти прибоят.

Към острието на брега вълните се втурват и се разбиват.

Винаги се надига приливът и винаги се предава.

Всекидневно свършва старият живот.

 

За нас няма написани рецепти, господине,

не е картинна книжка животът, мистър, нито партитура точна, госпожице,

тук няма нищо за просвирване! Иска се бързо да мислим.

Оставете креслата, момчета! Вземете походни легла!

Не така тържествено, другари — мисленето иска свежи чела!

Кой тъгува за Вилхелмови акселбанти —

нашите рамена носят пълно небе със звезди.

 

Всичко старо проверявайте — на контролен пост, младежи!

Тук целина разораваме и ново небе се отрязва.

Тази държава за вас е — за цял живот строителен материал!

Тук викат вашите желания. На всички брегове

барабанете с приливите на вашите очаквания!

Това, което те удря в прасците, човече, е гърмящият прибой,

това са нашите кутрета, които вземат

малко аванс от бъдещето! Играчка!

Край