Франц Фюман
Дете открива градината

Над главата му шумят тревите

и синеят чудни небеса —

там живеят облаци, които

пращат тези капчици роса,

що по всеки цветец ароматен

и по ягодите тук блестят.

Изправи се! Гледай: необятен

пред теб се разкрива светът.

 

Какво си познавал? Леглото, килима,

стаята на малкото дете…

В нея ръбове и ъгли има,

ясно очертават всичко те,

не може пътя да объркаш даже…

И печката гори с приятен звук,

и прозорецът бърза да каже:

измеримото пространство свършва тук.

 

Там бе в черупка. А тук е простора,

градината… Колко е чудно това!

Ето тревите — шептят като хора,

жаба скача в свежата трева,

водни кончета и лекокрили

пеперуди кацат и подхвръкват пак,

може и змии да са се скрили

в гъстия малинов храсталак.

 

Безспир нападани са сетивата:

сякаш че от всичките страни

шуми море и ги подмята

върху своите бурни вълни…

И детето се носи далече,

открива форми, вкус и красота,

над храстите и над тревите вече

достига чак в безкрайността,

 

достига чак съседската ограда —

един неизмерим, голям квадрат.

Учудвай се! А за награда

твой ще бъде този пъстър свят!

А отвъд — съседските градини,

а отвъд — високи планини,

а отвъд са небесата сини

с път към звездните далечини.

 

А отвъд — в несвършваща верига —

светове и светове безброй…

Днеска градината стига

на децата и във пъстър рой

те лудуват, възхитени

от всичко в този малък къс земя,

но с облаци в очите отразени

и вече със отвъдното в ума.