Биография

По-долу е показана статията за Кристиан Моргенщерн от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Кристиан Моргенщерн
Christian Morgenstern
германски писател
Фотография от 1910 г.
Фотография от 1910 г.
Роден
Починал
31 март 1914 г. (42 г.)
Националност Германия
Учил въвВроцлавски университет
Работилпоет, фейлетонист, драматург, преводач
Литература
Период1887 – 1914
Философия
Школаантропософия
Семейство
СъпругаМаргарета фон Лихтенщерн
Подпис
Уебсайт
Кристиан Моргенщерн в Общомедия

Кристиан Моргенщерн (на немски: Christian Morgenstern), с цяло име Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн, е германски поет, фейлетонист, драматург и преводач.

Моргенщерн на 18 г.

Биография

Кристиан Моргенщерн е роден в Мюнхен в семейството на художник.

Десетгодишен Моргенщерн загубва майка си, която страда от белодробна туберкулоза. Младостта си прекарва в Бреслау (днес Вроцлав), където баща му получава назначение в Кралското художествено училище. На шестнадесет години Моргенщерн съчинява трагедията „Александър Български“ (1887), която не е запазена. Прекъсва обучението си и по желание на бащата се записва във военно училище, с намерението да стане офицер. Скоро обаче се връща в гимназията и когато я завършва, следва икономически науки и право, а по-късно философия и история на изкуството. На двадесет и две годишна възраст заболява от туберкулоза и прекарва дълго време по санаториуми, където се вдълбочава в творчеството на Фридрих Ницше. Предприема продължителни пътувания в Швейцария и Италия.

Кристиан Моргенщерн, 1906 г.

Творчество

През 1894 г. Моргенщерн се преселва в Берлин, където работи като журналист и публикува хумористично-фантастичната стихосбирка „В замъка на Фанта“ (1895), а също романтическите си книги със стихове „По много пътища“ (1897) и „Аз и светът“ (1898). Междувременно превежда Стриндберг и Ибсен и една година пътешества из Норвегия. Спечелва си име с блестящите си афоризми и с пронизаните от меланхолична ирония и гротескно остроумие „Песни под бесилото“ [1] (1905), повлияни от идейния свят на Шопенхауер и Ницше и подготвили естетиката на дадаизма и на модерните „конкретна поезия“ и „звукова поезия“. Моргенщерн публикува и книгата си „Меланхолия. Нови стихотворения“ (1906) – съдържаща първата му мистична „природна лирика“.

Теософия

През 1909 г. поетът се запознава с Рудолф Щайнер, с когото до края на живота си го свързва тясна дружба. Късното творчество на Моргенщерн получава религиозна окраска в духа на антропософското боготърсачество. Поетът умира от туберкулоза в Мерано, Южен Тирол, месеци преди избухването на Първата световна война.

Влияние

По стихове на Моргенщерн са създали музикални творби Паул Хиндемит, Фридрих Гулда и други композитори.

Естетическата невестулка

Самотна невестулка
засвири на цигулка
под ледена висулка.

Кажете, тази твар
защо тъй стори?

В нощта ми отговори
небесният стражар
със жар неповторима:

Тоз авангар-
ден звяр
го стори, за да има рима.

1905 [2]

Библиография

  • 1895: In Phanta's Schloß. Ein Cyklus humoristischer-phantastischer Dichtungen
  • 1897: Auf vielen Wegen. Gedichte
  • 1897: Horatius Travestitus. Ein Studentenscherz
Паметна плоча за Кристиан Моргенщерн в Берлин
  • 1898: Ich und die Welt. Gedichte
  • 1900: Ein Sommer. Verse
  • 1902: Und aber ründet sich ein Kranz
  • 1905: Galgenlieder
  • 1906: Melancholie. Neue Gedichte
  • 1908: Osterbuch (Einbandtitel: 'Hasenbuch'). Kinderverse
  • 1910: Palmström
  • 1910: Einkehr. Gedichte
  • 1911: Ich und Du. Sonette, Ritornelle, Lieder
  • 1914: Wir fanden einen Pfad. Neue Gedichte

Източници

  1. ↑ Звуковото стихотворение „Великото Лалула“ в превод на Венцеслав Константинов
  2. ↑ „Естетическата невестулка“ от Кристиан Моргенщерн, в превод на Венцеслав Константинов
Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Кристиан Моргенщерн.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни